“Малкият елф почувства безкрайно съжаление към тези нещастни, изгубени в света хора, лишени от възможността да съхраняват думите.”
Дъжд. Кал. Тъмнина. В тази неприветлива обстановка малкият елф Йоршкрунксваркльорнерстринк (Йорш за по-лесно) скита сам из непрогледната тъма. Следвайки съвета на баба си, той се е отправил на дълго пътешествие без цел и посока – само и само да се отдалечи от потъващото “място за елфи”. Докато се скита, малкото същество попада на Сайра – смела жена, тръгнала да търси препитание далеч от мрачните и дъждовни земи.
Когато решава да се смили над нещастното елфче, Сайра не подозира в каква каша ще се забърка. Йорш е до болка честен – не умее да лъже дори когато животът му е застрашен. Той плаче сърцераздирателно и го прави всеки път, в който научи за странната склонност на спътницата си да яде умрели животни, когато се сети за баба си или почувства нечие страдание. От друга страна, малкият умее да пали огън, което се оказва доста ценно умение. Благодарение на него се срещат и с ловеца Монсер, който е изгубил своя пламък. И понеже нищо не може да свързва по-силно от различието, тримата се отправят на път заедно. Докато обикалят из мрачните земи, мъжът и жената ще открият колко наистина специален е елфът и как добротата му е способна да побеждава най-злите помисли.
Безцелното пътешествие на Йорш, Сайра и Монсер изведнъж придобива смисъл, когато биват заловени от съдията-администратор на град Далигар. Под заплахата от бесилка, хората внушават на елфа да ги измъкне от завора. Докато бягат извън двореца, Йорш се натъква на странен надпис. Той му разкрива, че последният елф ще съумее да разкъса кръга с помощта на последния дракон, за да могат минало и настояще да се слеят и слънцето на новото лято да заблести отново. Предсказанието е неясно, говори и за някакво момиче с име като утринна зора, но то става пътеводната светлина в живота на малкия елф. От този момент нататък Йорш решава на всяка цена да разгадае картата, завещана от баща му, в която се посочва пътят до последния дракон.
Драконите са странни същества. Би трябвало да са силни по дух, да са събрали в себе си цялата мъдрост на вековете, да са нечувано великолепни… Старият дракон, който ще срещне последният елф, със сигурност не отговаря на тези критерии – той харесва любовни романи и вечно мрънка. Жертвоготовният Йорш ще остане да му прави компания, но през множеството изминали години няма да се досети каква тайна крие “съквартирантът” му. Докато един ден не открива плесенясал свитък. Той ще предопредели има ли бъдеще за последния елф…
Книгата “Последният елф” (изд. “Емас”) на италианската писателка Силвана де Мари е чудесен представител на жанра фентъзи. Богатите образи, колоритният език и ненатрапчивата изтънченост, които обгръщат читателя, превръщат пътешествието в света на Йорш в незабравимо изживяване. Тук всичко е внимателно премерено и няма да срещнете крайна жестокост или поучително размахване на показалци. Чувството за хумор допълнително оживява историята и предизвиква усмивки, без да размива провокираните размишления за смелостта, справедливостта, глупостта и жестокостта, на които героите са способни. А финалът ще ви накара да роните сълзи и да се радвате до дъното на душата си, защото е приказно хубав – точно какъвто могат да създадат само един елф и едно момиче с име на зора.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Прочетете също и ревюто на Габи за „Последният елф“ тук.
“Последният елф” е част от страхотната поредица “Европейски разказвачи XX-XXI в.”, част от която са и книгите на Хенинг Манкел, Даниел Пенак, Ева Ибътсън, Хилде Хагерюп, Ива Прохазкова,Тадей Голоб, Тимоте дьо Фомбел, Рената Щулцова, Ендре люн Ериксен, Майте Каранса, Мария Грипе и други. Преводът от италиански език е дело на Иван Тонкин, а илюстрациите – на Джани де Коно.
