Много обичам да чета романи, чието действие се развива в български градове. Идват ми като приятно разнообразие на фона на останалите фантастични вселени, западноевропейски столици, американски предградия и екзотични дестинации. Анотацията на „Последното завоевание“ (изд. „AMG Publishing“) от Николай Колев издава, че историята ще ни пренесе в университетски град, тъй като главният герой е студент, и бях приятно изненадана от избора на Пловдив за основна сцена на действието.
Запознайте се с Никола. Той е на двайсет и четири, чаровен, интелигентен и обича да прекарва времето си в компания, особено в такава на красиви момичета. Стратегията на Никола относно жените е проста – забавление и удоволствие, нищо сериозно, като главната цел е да добави новото име максимално бързо към списъка си със завоевания за една нощ. Поради тази причина не му остава много време да се замисля за смисъла на битието и съществуването на по-висши сили. Докато, благодарение на едно от завоеванията си, Никола не се оказва в неочаквана ситуация, и то в отвъдното, където му се дава втори шанс да промени живота си.
Николай Колев беше съвсем непознат автор за мен и затова нямах никакви предварителни очаквания към „Последното завоевание“. Героите му са чаровни, макар и леко наивни, както и подобава на безгрижни студенти. Особено много ми харесаха диалозите между Никола и приятелите му. В преобладаващата си част звучат изключително реалистично и неведнъж успяха да ме накарат да се подсмихна. Читателят много бързо добива усещането, че май ги познава тия момчета. Наистина подозирам, че сме срещали поне едно от тях на всеки студентски празник и във всяка студентска квартира.
Въпреки свежия и непринуден диалог всеки нов образ е въведен внезапно с описателен абзац, който звучи като изваден от каталог – име, външен вид, личностна характеристика, принос към групата. Второстепенните персонажи остават плоски, макар и много симпатични на повърхността. Никола е единственият, за когото научаваме повече в хода на историята, именно чрез неговото развитие. Неоползотвореният потенциал на останалите действащи лица, особено в онзи период от живота на човек, когато приятелите му са изключително важни, за мен беше недостатък, донякъде повлиян от краткия обем на романа.
Николай Колев (снимка: Александър Найденов, AMG Publishing)
Историята е особен коктейл от студентско всекидневие – купони, изпити, гаджета и приятели – в комбинация с въпроси за съдбата и личния избор. Съставките невинаги успяват да се напаснат точно и на места свръхестественият елемент ми се стори изкуствено добавен. Темата за вярата определено е поставена във философски аспект, далеч от религиозното, и може би затова ми беше малко странна появата на Бог като образ. За сметка на това пък ми хареса колко е дружелюбен и как свойски си разговаря с Никола.
Заради лековатия си стил дебютът на Николай Колев напомня на закъснял YA роман, макар и героите да не са тийнейджъри. Като такъв, мисля, че би се харесал повече на по-младите читатели. Книгата увлича, чете се бързо и, с дребни изключения, всеки епизод, си е на мястото в рамките на общата картина.
Разказана без грам назидателен тон, „Последното завоевание“ е свежа история за дълбоките дилеми на вторите шансове, изкуплението и приоритетите, но и за най-човешките емоции като любовта и истинското приятелство.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
