„Ралф плачеше за изгубената невинност, за мрака в човешкото сърце и за това, че верният, разумен приятел, наречен Прасчо, беше изчезнал в бездната.“
Евакуация по време на Втората световна война, след която се оказваш на самотен остров, който вероятно дори не е отбелязан върху географска карта. Никакви родители, никакви правила и съвсем естествено това звучи като мечтания сценарий за всеки един тинейджър. Посягаш към книгата на Голдинг „Повелителят на мухите“ и за момент идилията ти се струва пълна. С нетърпение очакваш да се оплетеш сред невероятни приключения и екзотична атмосфера, но романът ти се противопоставя и те прави свидетел на един микросвят, отделен от цивилизацията, който е принуден да тръгне по нелекия път на определяне на човешките граници и свободи, за да преодолее неизбежния иначе погром.
Героите в него са деца, чиито характери като цяло обобщават тези, които познаваме от нормалния свят. Впечатляващо е колко ярко и реално ги е представил Голдинг, с техните слабости и типично по детски желания, които обаче трябва да загърбят, ако искат да оцелеят. Някой трябва да стане лидер и да организира останалите. Ралф, самоуверено и агресивно момче, взима инициативата и от този момент започва същинската история, която символично напомня начало на една трансформация на едно общество от невинността към опита, от единността към своеволието и безвластието. Романът проследява една метаморфоза, която обаче се оказва антипрогрес на човешката същност. И може би това е, което прави „Повелителят на мухите“ толкова специална, защото тя не е поредната приключенска история, а вик за помощ към цивилизацията, към „сухата“ подредба, от която обаче се оказва, че се нуждаем.
След многократното преобразуването на лагерите, в което конформистите се възползват, децата избират за свой идол една свинска зурла. Епизодите, в които те танцуват пред нея, са отблъскващи, но истинския ужас, който като читател изпитваш, е в момента, когато жертвите пред Предводителя на мухите стават най-малките и беззащитни деца от острова. В сенките на тези вечери се спотайва абсурд и безчовечност, всичко е премитивно, човешките надежди и блянове са стъпкани, господарят е само един – едно животно, на което хората се покланят.
„Повелителят на мухите“ е противоречив и изключително символичен роман, той те приковава с илюзията, че ще ти разкаже твоята евентуална история, ако се озовеш сам в началото на това, което хората преди теб са редили с хилядолетия. Той разклаща основите и след като си „изживял“ и последното изречение, дори най-символичния жест към човека край теб придобива по-осъзнат и скъп за теб смисъл.
