Можеш ли да познаеш книгата само по първото изречение? Вероятно бързо ще се досетиш за част от заглавията на художествени произведения, които днес сме избрали за теб, но вярваме и че ще успеем да те затрудним, защото палитрата от заглавия е доста богата и селекцията е направена единствено на база личния ни вкус за книги.
23 април е датата, на която за пореден път празнуваме Световния ден на книгата и авторското право и наред с това си припомняме колко нужни са ни измислените сюжети и колко силно могат да ни вълнуват, въпреки че и те, като живота, ни карат да повярваме, че нашата история никога няма да приключи и дори след като затворим последната страница, знаем, че с края идва и всяко следващо ново начало. А първото изречение е това, което дава тон на цялата гама. Честит празник!
1. „Художникът е този, който създава красота.“
2. „Един обикновен млад човек се бе упътил посред лято от Хамбург, родния си град, за курорта Давос в кантона Граубюнден“.
3. „На 24 февруари 1815 година дежурният наблюдател на Нотър Дам дьо ла Гард възвести пристигането на тримачтовия кораба „Фараон“, който идваше от Смирна, Триест и Неапол.“
4. „Вече съм на такава възраст и отгоре на това в такова състояние, че преди да си легна, трябва хубаво да си измия краката, в случай че през Нощта се наложи да идват да ме вземат с линейка.“
5. „Роден съм в края на август 1913 като човешко същество от мъжки пол.“
6. „Кой е Джон Голт?“
7. „Мъж пътувал четиресет и шест години във времето, но никой не знае дали напред, или назад, защото живеел в Делиормана.“
8. „Когато се появих на света, бях на дванадесет години, пет месеца и сто шестдесет и четири часа.“
9. „Мистър Донъли, треньорът по лека атлетика, разпусна рано отбора, защото бащата на Хенри Фулър дойде на училищното игрище да каже на Хенри, че току-що е пристигнала телеграма от Вашингтон, в която се съобщава, че брат му е загинал при едно сражение в Германия.“
10. „Прелиствам белите страници на снега.“
11. „Долината на Салинас се намира в Северна Калифорния.“
12. „Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов.“
13. „По залез в горещия пролетен следобед край Патриаршеските езера вървяха двама граждани.“
14. „Когато бях на шест години, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше „Преживени случки“, една великолепна картина.“
15. „Уве е на петдесет и девет. Кара сааб. Той е от онези, които сочат с пръст хората, които не харесват, сякаш са крадци, а пръстът му е като полицейско фенерче.“
16. „През онова лято всички в Шейкър Хайтс говореха за Изабел, най-малкото дете на семейство Ричардсън, което най-накрая беше откачила и беше запалила къщата.“
17. „Спяхме във физкултурен салон. Върху лакиран дървен под с начертани кръгове и линии за игрите, които някога бяха играли тук. Баскетболните кошове още си стояха по местата, но без мрежичките.“
18. „Мочурището не е тресавище. Мочурището е светло място, където тревата расте във вода, а водата изтича в небето.“
19. „В шест и половина на двайсет и първи юни 1922 година, когато изведоха град Александър Илич Ростов през кремълската порта към Червения площад, времето беше слънчево и прохладно.“
20. „В късната зима на седемнайсетата ми година майка ми си науми, че страдам от депресия вероятно защото рядко излизах от вкъщи, прекарвах доста време в леглото, препрочитах все една и съща книга, хранех се нередовно и посвещавах голяма част от изобилното си свободно време на мисли за смъртта.“
21. „Коледата няма да е никаква Коледа, ако не се раздават подаръци – промърмори Джо, излегната на килима.“
22. „Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че – слава Богу! – са напълно нормални. Бяха от хората, от които най-малко ще очаквате да са замесени в нещо странно или загадъчно, защото просто не одобряваха такива глупости.“
23. „Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.”
24. „Всички деца, освен едно, порастват.”
P.S. Верните отговори ще публикуваме утре – 24 април и ще добавим линк за директна връзка от тук!
