Представете си книга, в която комунизмът среща Оруел, с тази разлика, че вместо Партията народът възхвалява славното минало на Родината. Държавата следи всички (за тяхно добро, разбира се) с модерна технология родно производство, а светът е разтърсен от киберконфликт и е на прага на Трета световна война… Вече имате сюжет за обещаващ и плашещо реалистичен екшън, който е и в основата на „Празната пещера“ (изд. „Жанет 45“) – най-новия роман на Димана Трънкова.
„Празната пещера“ отново ни среща с героите от археологическия трилър на Трънкова „Усмивката на кучето“. Американският журналист Джон и вече бившата журналистка Мая се срещат няколко години по-късно в една много по-различна действителност. Въпреки общите персонажи, „Празната пещера“ може да се чете и като напълно самостоятелен роман, какъвто беше моят случай. Авторката отделя достатъчно място за препратки към предходната книга, така че да разберем събитията, довели до днешния облик на Родината.
Историята на двамата главни герои се сменя често и на точните места, напомняйки ми донякъде за похватите в съвременните американски трилъри, но, макар и интригуващ, не бих казала, че романът е изпълнен с напрежение или неочаквани обрати. Героите често вземат нелогични решения, които воят до безцелно лутане и изглеждат повече като способ за удължаване на текста, а не като необходимост за повествованието. Историята обаче събуди любопитството ми по отношение на основните персонажи и ми се прииска да прочета първата книга, за да сравня какви са били и в какво са се превърнали. Само „Празната пещера“ не ми беше достатъчна да ги опозная.
Тъй като сюжетът е увлекателен, романът се чете с лекота и успява да поддържа интереса на читателя. Темите, които Трънкова засяга, също са интригуващи и дори провокиращи. Жителите на Родината привидно имат всичко, за което мечтаем и ние – уреден живот, чисти улици, растяща икономика, (почти) независеща от външни влияния… Тези блага обаче са фасада, зад която се крият корупция, злоупотреба с власт и използване на религията за превъзпитаване и просвещаване на отклонилите се от правия път.
Именно тези моменти в романа ми повлияха най-силно. Разтърси ме осъзнаването, че описаното до голяма степен вече се е случвало в България, опасността да се повтори е много близо, а в някои държави е ежедневие. Замислих се за криворазбрания патриотизъм, за различните аспекти на свободата и за лекотата, с която може да бъдем „програмирани“ да следваме определени правила.
Въпреки че авторката не отделя достатъчно време, за да изгради героите, кара ги да се лутат из сюжета, докато нови лица се появяват, изиграват ролята си и изчезват, без да оставят следа, „Празната пещера“ си остава увлекателен роман. Историята ни е позната, но в света, който Трънкова е изградила, има уникални решения, към които мога да добавя и отворения край. Бих препоръчала книгата най-вече заради въпросите и размислите, които може да провокира у читателите, като едновременно припомня грозното лице на миналото и разкрива опасностите, до които пътят пред нас може да ни доведе, ако се доверим на погрешните водачи.