„Предание за рода Тайра“ (Хейке Моногатари) e eпична хроника в проза от XIV в., представяща борбата за контрол на Япония между клановете Тайра (Хейке) и Минамото (Генджи) във войната Генпей (1180–1185). Произведението е най-яркият представител на т. нар. „военни епоси“ („гунки“), което предава историите на владетели и значими събития, съчетани с биографии на видни личности.
Смята се, че зад обемното произведение не стои един единствен създател. То е колективен събирателен образ на всички предания и записки от онова време, пренасяни устно от пътуващи слепи монаси, свирещи на бива (инструмент, подобен на лютня).
„Предание за рода Тайра“ (изд. „Изток-Запад“, преводач Тереза Василева) е история за смели самураи, жестоки битки и славни войни. Философия, митология и религиозни вярвания се преплитат нескончаема нишка, за да разкрият основната идея, заложена в творбата: темата за преходността на живота, обвързана по елегантен начин с красотата на природата, традициите и обичаите на японския народ.
Условно историята е разделена на три части. Централната фигура на първата част е Тайра Кийомори, описан като арогантен, зъл и безмилостен. Главна фигура на втората част е генералът Минамото Йошинака, а на третата – великият самурай Минамото Йошицуне (легендарна историческа личност, чийто живот вдъхновява създаването на множество театрални и филмови произведения и продължава да буди любопитството на японците до днес). Последният сегмент на хрониката е добавен по-късно и също е богат на поетични образи, ритмични пасажи, свързващи стари стихове с меланхолични асоциации и символични образи.
Още първият свитък ни запознава с основната нишка, която като лайтмотив обгръща същността на цялото повествование – будистката идея за преходността на нещата в материалния свят и изменчивата същност на човека. То е закодирано в камбанения звук и увяхващите цветове, които ни напомнят причината за написването на произведението – запазването на паметта. От една страна, отделните откъси са съставени с желанието да прославят героичния дух на древните воини, предаден през призмата на естетиката, поезията и философията. От друга страна, разказът е проникнат дълбоко от будистките теми за дълга, моралните ценности и идеята за съдбовната предопределеност на живота. Целта е то да се разкрие възходът и падението на една могъща сила, управлявала Япония преди много години. Тази идея е въплътена и в източната концепция за кармата, която осветява действията на хората и техните последствия във времето. Така злите постъпки, арогантността, гордостта на рода Тайра водят до поражението му през 1885 г., победата на клана Минамото и неговото въздигане с установяването на ерата Камакура в управлението на страната.
Темите за непостоянството и смъртта също съпътстват неизменно сюжетната линия. Успоредно с тях в епоса се редуват пасажи, посветени на красотата и изяществото. Японската естетика на прекрасното е предадена в различна светлина: красотата на природата се крие в нейната преходност, несигурната същност на нещата. Тя предлага идеята, че нищо не трае вечно, всичко се променя и след възхода в управлението задължително следва морално падение и залез на управляващия елит. Разказът предлага трогателни истории за японски военачалници, монаси, императори, императрици, чиито съдби неизменно се оказват свързани тези на древни китайски владетели, философи и известни исторически личности, които също са се въздигали и падали от дълбините на историята.
Всичко е прах. Всичко минава и отминава. Преданията и легендите остават да величаят героичните подвизи на воините от миналото. Те пренасят морални уроци и философски притчи като оставят поуките за поколенията.
„Предание за рода Тайра“ е представено на българската публика, благодарение на издателство „Изток-Запад“. Преводът е дело на Тереза Василева. Основният текст е съпътстван от множество приложения: карти, градски планове, рисунки и таблици, свързани с историята на Япония, ерите и императорите, управлявали страната в различните периоди от съществуването й.
Ето и какво отговори преводачката Тереза Василева пред „Аз чета“:
Кое беше най-голямото предизвикателство при превода на военния епос „Предание за рода Тайра“?
Срещнах две основни предизвикателства, с които се борех по време на цялата ми работа над книгата. Първото предизвикателство беше преводът на сложната будистка терминология и будистки концепции, които се споменават и прилагат през цялата история като основна и неразделима част от живота и културата на японците през 12 век. Второто, и може би по-голямо предизвикателство, беше преводът на историческите длъжности, позиции и титли на всички герои. Системата на властимащите е многослойна и комплексно разработена, а тези думи нямат официален превод на български и аз трябваше да намеря варианти, които хем отговарят на историческия период и функцията на длъжността, хем са достатъчно разбираеми за българския читател, че да не трябва постоянно да търси обяснение за смисъла.
Защо е важно тази творба да бъде преведена на български език?
“Предание за рода Тайра” е една от най-основните класики в японската литература и като такава нейното влияние над японската култура (литература, театър, народопсихология и т.н.) е неизмеримо. Въпреки че все пак е художествено произведение с немалък елемент на художествена измислица, творбата е служила и като важен исторически извор за развитието на ключовите за японската история събития от 12. век, както и като огледало на начина на мислене и културни навици на живущите от всякакви слоеве на обществото по това време. Това е обобщение за значението на творбата в Япония, но е без съмнение, че преданието има принос и заслужено място и в световната литература. Ако искаме да опознаем Япония, японците и тяхната история и култура, това е неосъществимо без опознаването на тази творба. За мен беше важно да излезе превод на Хейке моногатари на български, за да имат българските японисти основа, която да надградят, и за да има българският читател любител достъпен превод на тази велика творба, която ще му напомни за култовите класики на Акира Куросава и шедьоврите на Йошикава Ейджи.
Може да поръчате „Предание за рода Тайра“ от Ozone.bg.
Автор: Мария Симеонова
