Представяне на книгата „В далечното пътуване“ от Олга Шурбанова

Дата/час
06/06/2018
18:30 - 20:30

Място
PhotoSynthesis – място за фотография, хора и идеи
бул. Васил Левски 57
София

Категория

• Предстоящи

Издателска къща „Жанет 45“ в партньорство с „Photosynthesis – място за фотография, хора и идеи“ представят книгата на Олга Шурбанова „В далечното пътуване“ с думи за книгата от Марин Бодаков.

* * * * *
Олга Шурбанова е завършила Българската държавна консерватория със специалност „пиано“. Била е музикален редактор във вестниците „Пулс“, „Народна младеж“, „Народна култура“, главен редактор и директор на издателство „Музика“, главен редактор на списание „Ек“ в Държавната агенция за българите в чужбина.
Един от авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и шест белетристични книги: „Когато Париж беше твой“ („Народна младеж“, 1977), „Накажи ме с любов“ („Хр. Г. Данов“,1989), „Само душата“ (Издателско ателие „Аб“,1999), „Лично време“ („Жанет 45“, 2002), „Вкус на Моцарт“ („Жанет 45”, 2005), „Mail Jazz“ (съвместно с поета Кръстю Пастухов – ИК „Колибри“, 2011). Като главен редактор на културния двумесечник „Ек“, предназначен за сънародниците ни зад граница, О. Шурбанова е съставител и автор на 101 отпечатани и разпространени в цял свят книжки, прерасли в своеобразна енциклопедия на националната ни история, култура и обществен живот, и на двата сборника „Автономията живот. Срещи с изявени българи в чужбина“ (1997, 2009). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания в страната, някои преведени на полски, немски, английски и арабски език.

_ _ _

„Не мога да скрия удоволствието, с което четох книгата на Олга Шурбанова „В далечното пътуване“. Увлекателният разказ, описващ историята на рода и предците на авторката, съдбите, изложени от нея, са интересни, завладяващи, вдъхновяващи. Бих казал, че това е един семеен опус, в който музиката звучи от всеки ред, от всяко изречение. Изключително важно е подобни текстове да се появяват в литературното ни поле, което сякаш напоследък все повече забравя паметта – паметта, която стои в основата на добрата литература и без мисъл за която никое писане не може да претендира за порядъчност и уместност. Няма да споменавам високата грамотност и красивия език, те се подразбират; ще кажа само за изключителната писателска култура, която струи от текста – нещо, напоследък все по-пренебрегвано. Плътни образи, интересни характери, обсебващи случки, сюжет, който е не разпокъсан, а върви плавно и без напрежение.“

Митко Новков