Loading Map....

Дата/час
23/11/2018
19:00 - 21:00

Място
Социалната чайна на Варна
ул. „Преслав“ №53
Варна

Категория


Представяне на книгата Дромомахия на Роберт Леви

За всички изкушени в пътя, поезията, свободата, музиката, литературата – каним всички Вас на среща с Роберт Леви и представянето на най-новата му книга – Дромомахия.

За автора

Роберт Леви е роден през 1964 година в София.
Притежава магистърски степени по Български език и литература и по Културна и социална антропология.
Обиколил е цяла България на стоп и все още смята, че един човешки живот не стига, за да опознаеш Родината си.
Сменил е множество професии, сред които общ работник, оператор на ЕИМ. журналист, сценарист на документални филми (сред тях излъчвани по БНТ), преподавател по заместване в елитна гимназия, технически секретар на фондация и други. В момента работи като общ работник в склад.
Роберт Леви е автор на две поетични книги – „Един от върха на иглата“ (1999) и „Вавилон“ (2006). С групата си „Лоши комшии“ е издал музикалния албум „Неон“ по негова музика и текстове. Автор е и на десетина научни статии.

За книгата

Роберт Леви – Пътища през думите, откъс
Автор: Ирен Петрова

Книгата на Роберт символизира път, но аз предпочитам да я разглеждам като време или отсъствие на време. Защото пътищата водят по-често към събития, не към места, а местата се помнят, тъкмо заради събитията, случили в тях. В градовете се разхождат смело минало, настояще и бъдеще, за да докажат, че не съществува време, а всичко се случва сега. „…Виждам цвета на почивка за няколко мига в сянката на маслина, стара две хиляди години… Друг път се носи тежкият аромат на тамян, на елей и миро и цвета на вода, в която ритуално и символично умиваш ръце…“

Роберт създава мит за всеки град, за да го увековечи и да го забули в тайнство. И в този вечен свят, събрал се целия в един миг, който за улеснение делим на години, дни, часове и секунди, авторът търси своето място сред Пилат, Мефистофел, Юда и Алън Гинсбърг. „Ужас, ужас – отново ме преследва минало.“ Но това минало служи, за да се разграничи или припознае с настоящето. Защото промените доказват само, колко непроменени са светът и хората всъщност – същия грях преследва и човекът на 21 век, същите въпроси за смисъла на съществуването, същите „неведоми пътища“. Роберт задава въпроса: коя е всъщност паметта? Може би на словото, което запечатва събитията и местата и така ги запазва непроменени. Авторът ни препраща към исторически събития и личности, където остава и той, със своите прозрения за света и своя вътрешен свят, който желае силно да разграничи от колективния. Вярвам, че точно там стои и книгата на Роберт Леви – сред многобройните каменни плочи на неумиращите след смъртта. Защото написаното остава и търси път през вековете.