Когато четеш книга, чието заглавие е „Прегрешения”, е лесно да се досетиш, че младостта, красотата и богатството между кориците й гарантират всичко друго, но не и щастие. Напротив, това са задължителните съставки на трагедията. Прибавете малко любов, малко секс и много скрита неудовлетвореност и катастрофата е пълна.
Основният въпрос обаче е не кой е виновникът за сблъсъка, а кой ще се измъкне жив изпод руините.
Хари и Маделин са идеалната двойка. Той е успешен писател с невероятна харизма, тя е богата наследница с добро сърце и множество таланти. Двамата са създадени един за друг, имат прекрасно дете, животът им е мечтата на всеки, като сигурен гарант за безоблачното им щастие е верността им един към друг.
Един ден в Хамптънс, раят на богатите, пътят им се пресича с този на Клеър. Младата жена им напомня за пролетта – свежа, жива, прелестна, очарователна. Двамата я посрещат с отворени обятия и споделят щедро с нея късчета от щастието си. Пролетта обаче не трае вечно…
Честно казано, в началото ми се струваше, че „Прегрешения” е поредната повърхностна история за поредния любовен трапец, в който всеки е тайно влюбен във всеки и съответно страда от дразнеща липса на здрав разум. Първото впечатление обаче е леко подвеждащо. Чарлс Дюбоу успява да придаде на героите си емоционална дълбочина и да нюансира характерите им, така че никое тяхно решение да не може да се определи мигновено като „правилно” или „грешно”. Дори разказвачът на историята – близкият приятел на семейство Уинслоу Уолтър (успешен адвокат и заклет самотник) далеч не е безпристрастен и играе своята роля в това да представи на читателя и най-интимните тайни на участниците в любовната конфигурация.
Книгата започва стандартно, но постепенно добива тежест и успява да се отличи. Темите, които засяга, са до болка познати – любовта, изневярата… Стилът обаче е обран и разтоварен от излишна драматичност, както и от характерните за подобен тип четива отегчителни анализи на емоционални състояния. Вместо това се набляга на самите герои, на техните истории, думите им, постъпките им, така че читателят сам да реши на чия страна да застане, без всичко да му се поднася на тепсия.
Романът предлага и изискана атмосфера. Имаме привлекателни и харизматични герои, които обикалят едни от най-красивите места по света, хранят се с най-добрата храна и изобщо споделят всяко удоволствие, което могат да си позволят, без да бъдат повърхностни или празноглави персонажи, даже напротив.
Като добавим и лекия, изчистен стил на Дюбоу, „Прегрешения” се превръща в приятно четиво, което на места ще ви накара сериозно да се позамислите какво тласка човек към пропастта, когато има всичко, наистина всичко от най-доброто, което съдбата може да му предложи.
