Срещнах се по отделно с всеки един от разказите, пътувайки в градския транспорт. Митов, Кристиан, Димо, Мима, Живко… Всичките герои на отделните истории пътуваха заедно с мен, на съседната седалка, загледани в улиците на София и винаги пасваха идеално на главния герои на разказа, който четях в този момент.
Веднъж дори пропуснах една спирка. А два от разказите прочетох на глас на приятеля ми. Опитах се да прочета цялата книга, но по средата на опита той ми я иззе с аргумента, че предпочита да я прочете сам.
Прочетете я. В момента екземпляра ми е в трети ръце, а аз не спирам да я препоръчвам на околните. Защото книгата е жива и всеки има нужда да получи поне парченце от нея.
Вижте и интервюто с Людмил Тодоров в следващото видео:
