Излизането на поредицата „Гриша” на български ме развълнува заради обещаното вдъхновение от руската митология. „Сянка и кост”, първата книга от трилогията, изглеждаше примамливо именно заради тези елементи, но в крайна сметка се оказа просто приятно, ненатоварващо четиво. Някои поредици имат нужда от поне една книга време, за да наберат скорост – време, което читателят невинаги е склонен да отдаде, но в случая съм доволна, че не се отказах от прочита на следващата част, „Престол и щурм”.
След опита си за бягство от Равка, Алина и възлюбения й Мал са заловени от Тъмнейший, който на бърза ръка впряга силите им в търсенето на нова муска, пореден източник на сила за него – морското чудовище Русалие. Лудостта и мощта на злодея са нараснали – от мрака на Долината на смъртната сянка той призовава нови създания, неунищожимите сенки ничевие.
Алина и Мал успяват да се спасят от Тъмнейший с помощта на капера Щормхунд, харизматичен, но потаен образ, който се оказва доста по-висшестоящ в хранителната верига, отколкото се представя. Благодарение на неговото влияние Алина осъзнава, че не може повече да бяга и да се крие – време е да се завърне в Равка, да застане начело на Втора армия и да укрепи позициите си. Това е единствената й възможност да спаси себе си и страната си.
Главната героиня, Алина Старков, е наистина променена. Осъзнаваща силата си на Призоваваща слънцето и вече напълно способна да я контролира, тя минава на следващото ниво, естествено за някой с нейния потенциал – получаването на власт. Момичето обаче не може да се самозаблуждава дълго, че жаждата й за повече сила е провокирана единствено от желание да помогне на народа си. Алина добре знае, че може да се превърне в едно от най-могъщите създания в Равка и този устрем към изключителност бавно, но сигурно я отдалечава от всички около нея, дори и най-близките й. Лий Бардуго се справя отлично с проследяването на тази постепенна, но сигурна трансформация у някога безличната и безволева девойка.
Що се отнася до любовната история, Бардуго успява да задълбочи образите на героите си и да изведе Алина и Мал от скучното „заживели заедно до края на дните си”. Авторката проследява онзи момент във връзката, в който и у двамата настъпват съществени промени, провокирани от средата и вътрешните им потребности, промени, които естествено поставят препятствия между тях – ревност, отчуждение, съмнение. Накрая на книгата читателят дори започва да се чуди дали пътищата на тези двамата някога отново ще се пресекат както преди – нещо нехарактерно за жанра.
„Престол и щурм” дава много обещаващи заявки за финала на трилогията, излизащ през 2014 – Ruin and Rising. Любопитно ми е дали Лий Бардуго ще запази сегашното високо ниво, или ще ни изненада с нещо още по-добро и неочаквано.
