Точно на ъгъла, където Слънчевият лъч се пресича с Пианото, живеят гамите, нотите и обслужващият персонал в един необикновен осеметажен дом. И ако го посетиш, ще откриеш любопитни истории за неговите обитатели…
В сутерена ще срещнеш дядо До – домоуправител на блока, свикващ важни събрания, на които никой не ходи. Освен малката Ла Минор, която веднъж се появява и обърква стройната система на пенсионирания диригент До. На третия клавиш вляво пък живее чудакът Корен Квадратен от Ми Бемол – той умее да си измисля фантасмагории и да вярва сам в тях. В жилището ще откриете още музикалната критичка Скарлатина, италианския благородник в изгнание Анданте Маестозо и фаталната нота Фа с интерес към мъжки индивиди.
Жителите на дом „Пианото“ можеш да срещнеш на всеки концерт, на който решиш да отидеш. Тайната история на Корен Квадратен обаче едва ли ще ти бъде разказана дори от най-умелия пианист. За щастие, Анжел Вагенщайн се е заел да ни преведе из заплетения лабиринт на любовната драма на бедния Бемол. А той е невъобразимо, нещастно и безнадеждно влюбен в чаровната Ла Минор. Във вихъра на отчаянието, любовната мъка и срамежливостта се намесва и едно виолетово сако с откраднати четни жълти точки.
За да се сдобие с необходимите (от благоприличие!) жълти точки, Корен Квадратен ще обиколи всички съседи, ще се натъкне на нечувани трудности и ще трябва да открие начин да поиска ръката на любимата си. За нещастие, докато влюбеният се лута насам-натъм в търсене на подходящ момент/фрак или обикновена четна жълта точка, съдбата ще му изиграе интересна шега!
Книгата на Анжел Вагенщайн „Приказка за Ла Минор“ е подходяща за подарък на истинска дама – такава, която умее да свири на пиано, която познава обитателите в ъгъла на Слънчевия лъч и която ще усети тънкия хумор, ирония и поука, изтъкани от автора като сребърна паяжина. Макар и с детски шарено и изключително новаторско оформление, книжката ми допадна много повече като на възрастен, защото успях да открия всички светлосенки и нюанси на майсторството на автора.
Безспорно децата също биха се впечатлили от хрумването на Яна Левиева – да пресъздаде в книжката пианото с неговите клавиши и чудните образи на обитателите на дома, представени чрез петолинията. И все пак като родител по-скоро бих пазила книжката далеч от палавите детски ръце, поне докато не започнат да осъзнават, че някои книги са по-особени и трябва да се отнасяш към тях с изключително внимание, подобаващо на истински благородник.
Книгата “Приказка за Ла Минор” е номинирана за наградата “Бисерче вълшебно” 2014 и ако историята на обитателите й ви грабне, можете да гласувате в периода 19.03. – 30.04.2014 г.!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“
