Като дете обожавах приказките на народи от далечни страни. Екзотичните герои и обстановка ме привличаха и потапянето във вълшебния свят на приказките беше много лесно. С помощта на поредицата „Приказна съкровищница”на издателство „Софтпрес“ се върнах в онези години и, да, магията на приказките от далечни места все още действа.
„Африкански приказки” събира 15 истории, подбрани и адаптирани от Христина Йотова. Четат се леко, увличат читателите безотказно, а цветните пясъчножълти страници и красивата корица на Стелияна Донева успешно създават допълнителна “африканска” атмосфера. В тях ще срещнете традиционните царски синове и дъщери, зли мащехи, работливи бедняци и магьосници. Темите няма да ви изненадат – лакомията и алчността (“Ненаситият Ансиге Карамба”), работливостта, доверието, предателството, човешката лошотия и неблагодарността (“Дърварят, неговите приятели и враговете му”).
В някои случаи аналогиите с класически приказки сами се натрапват – “Заварената дъщеря” няма как да не ви напомни за Пепеляшка и нейните перипетии, а надлъгването в ”Двамата хитреци” ме подсети за нашия Хитър Петър. Независимо от приликите, екзотичният африкански привкус присъства и разпалва читателското въображение.
Приказките са универсално средство за забавно споделяне и предаване на общочовешки ценности на следващите поколения. Приказките на далечните народи освен това са и начин да пътуваме до места и общества, до които вероятно никога няма да стигнем физически. Не са много хората, които могат да устоят на такова предложение за приключения и децата не са сред тях. „Африкански приказки” обаче има безспорен притегателен ефект не само за малките читатели, но и за възрастните. Така това, което вероятно започва като четене заради децата, в един момент се превръща в четене за собствено удоволствие. При мен се получи точно така.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
