От малка си спомням много добре няколко книги с приказки. Това бяха – „Френски приказки“ (с момчето със зелен клин и старовремски къси панталони на корицата), „Индийски приказки“ (на корицата е красива и замислена индийка, поставила с изящен жест ръка близо до сърцето си), „Приказки отвъд сините планини“ (скандинавски приказки с момиченце на корицата) и „Японски приказки“ (с герои с дълги и черни коси, близо до които се вижда клонка на цъфнала вишна – за сакура дори и не бях чувала, още повече пък за символиката, която влага японския народ към точно този вид дърво).
Първоначално реших, че в поредицата “Приказна съкровищница” издателство „Софтпрес“ преиздава въпросните книги. След като получихме „Японски приказки“, разбрах, че те са различни от тези, които съм чела някога. Техният подбор и литературна обработка са дело на Христина Йотова.
Открих една подобна история – в новата книга за Ишумбоши, в старата – Исъмбоши, но дори и при нея разликите не са само в имената, а и в голяма част от разказаното, поредното доказателство, че става въпрос за фолклорни текстове, съществуващи със своите много и разнообразни варианти.
А приказките на далечни народи са много интересни. От тях може да се научи много за различни на нашата култури. За вярвания и обичаи, които са се запазили преди всичко чрез словото, чрез разказите на мъдри хора. Защото, според мен, приказното се е загнездило във всеки един от нас още преди да се родим, но постепенно успяваме да го изкараме наяве. За това ни помага всичко прочетено и чуто от други. Така митологични, фолклорни и библейски пластовете се наслагват и няма как да бъдат изтрити с времето.
Но! Препоръчвам новите японски приказки специално и заради една от тях – „Двете сестри“. В тази история добрата сестра не е малката, а ГОЛЯМАТА. Това определено ми направи впечатление, особено заради промитото ми съзнание от много други приказки преди това за добрите най-малък брат или най-малка сестра, чиито по-големи братя и сестри обикновено не притежават и частица от достойнствата на малките. Проп обяснява това с израстването/инициацията (по-подробно в ревюто за „Граматика на фантазията“), която най-добре можела да бъде изразена чрез най-малкото дете. Един вид – най-голяма била разликата в съзряването, в постигнатото от детето. Явно японците не се вълнуват от тези теории или поне тази приказка е изключение, но мисля, че за всички батковци и каки би било голямо облекчение да разберат, че в приказния свят не винаги само по-малките са носители на добродетели, каквито са състрадателността, смиреността, добротата и трудолюбието.
Автор: Искра Йорданова
Вижте ревютата ни и на други книги от поредицата “Приказна съкровищница” – “Африкански приказки”, “Нови вълшебни приказки”, “Нови приказки от цял свят”.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
