„Сиси – самотната императрица” на Алисън Патаки (изд. Еднорог) разкрива драматичния живот на Елизабет, императрицата на Австро-Унгария – живот, започнал като приказка, по-вълнуващ от всеки роман, но белязан от тежка орис. Скрита любов и явно страдание, пищни празненства и душевна мъка изпълват невероятния разказ, който не спира да вълнува от първата до последната страница, а ние ви предлагаме да прочетете кратък откъс от романа.
Сиси се замисли по въпроса, но вниманието ѝ бързо се отклони, защото точно тогава маестро Щраус излезе с широки крачки пред оркестъра, и претъпканата зала избухна в бурни аплодисменти. Композиторът сведе няколко пъти високото си тяло в поклон към императорското семейство, а после поздрави останалата публика и събраните в залата хора замлъкнаха. Макар да го беше виждала стотици пъти преди, сега Сиси изучаваше музиканта с огромен интерес. Изглеждаше неопитомен и обрулен от вятъра, косата му беше разчорлена, мустаците му – още по-буйни, отколкото Сиси ги беше виждала някога. Сякаш трудът над това произведение по някакъв начин е бил, в известен смисъл, божествена борба, като борбата на Яков с ангела.
Обръщайки се отново към оркестъра, маестро Щраус вдигна лъка на цигулката си – любимият му начин на дирижиране. Последен миг на изпълнена с очакване тишина премина с пулсиране из залата, а после започна „Императорският валс“.
Сиси затвори очи, за да слуша, позволявайки си да бъде въвлечена в прилива на музиката. Започна леко, встъпителните звуци на цигулката и флейтата се разгънаха в тиха, деликатна мелодия в три четвърти такт. Това беше вярно, помисли Сиси, връщайки се в спомените си към времето преди толкова много години, към градината в Бад Ишл. За нея Франц най-напред беше деликатен и нежен, очите му задържаха нейните в бледото сияние на алпийската лунна светлина. Най-нежният млад влюбен, който бе съществувал някога, най-смиреният кандидат, на който едно младо момиче би могло да се надява.
Докато Щраус водеше оркестъра нататък, медните духови инструменти и барабаните станаха по-отчетливи. Звукът се усили, а с него и мощта зад музиката: скритата, дремеща енергия изригна мощно в силен, прекрасен, завладяващ звук. Духовите инструменти издигаха своите трели, а после капризният им звук бе погълнат от равномерен, величествен марш. Сиси беше зашеметена. Почувства как настръхва, признавайки, че маестро Щраус, наистина гений, за какъвто го обявяваха всички, беше успял да направи нещо, което тя никога не би смятала за възможно; усещаше Франц във всяка нота.
Музиката набираше мощ и избухна в кресчендо с тържествуващия възглас на медни духови инструменти, барабани и цигулки: всички нишки се събраха, за да образуват едно съвършено цяло, Щраус обединяваше всички тях, създавайки наситена хармония, точно както Франц беше сплотил всички свои земи и поданици в своята невероятна империя. А после, неочаквано, гордата, внушителна мелодия премина отново към мекия, ленив полъх на цигулките и духовите инструменти. С лък, отмерващ с трескава енергичност такта, с развяваща се около лицето му коса, Щраус водеше музикантите напред-назад между тези различни нишки на прекрасно и деликатно, силно и царствено. Това ставаше плавно, без усилие. Настроението на публиката се издигаше и спадаше, докато нотите водеха слушателите на това неочаквано пътешествие, чиято посока бе толкова изненадваща и възхитителна, та на Сиси ѝ се струваше, че може да се смее и да плаче едновременно.
Удивляваше се, слушайки как Щраус казва толкова много с тези ноти и тези инструменти. Това беше Франц. Това беше неговата империя. Този валс беше музиката на тихо падащия сняг по внушителните нови сгради на Рингщрасе. Беше пролетните лалета, осеяли моравите пред двореца Шьонбрун и нацъфтели край аркадите. Беше неопитомените, величествени върхове на Алпите, червенобузите козарки, които беряха еделвайси от възвишенията. Беше буйният смях на виенските студенти, които ухажваха момичетата и спореха в бирариите и кафенетата. Беше величественият син Дунав, катедралите, планинските хижи и отколешните села, изникнали около църковните камбанарии, беше песен на ручеи и потоци. Беше всичко това, а всичко това беше Франц Йозеф.
Накрая, след финален, възторжен порив на духови, ударни и струнни инструменти, Щраус се върна към мекотата. Валсът стана толкова бавен и тих, че ѝ се струваше някак крехък, и Сиси се наведе напред, за да е сигурна, че няма да пропусне нито една нота.
Когато най-после инструментите замлъкнаха, с последните ноти, разнасящи се като леки вълни из зашеметената публика, Сиси хвърли поглед настрани, за да види каква беше реакцията на човека, въплътен в този шедьовър. Императорът седеше, неподвижен като камък. Изпаднал в транс. Сиси се взираше в него с почуда. Никога не беше виждала Франц толкова развълнуван, не и след смъртта на майка му. Единствените други случаи преди това, бяха, когато изгубиха скъпото си първо бебе и когато той, нервният младоженец, я бе чакал пред олтара в църквата. Йохан Щраус действително беше гений, майстор, който бе постигнал невъзможното – бе предизвикал сълзи в очите на император Франц Йозеф.
Алисън Патаки е авторка на бестселърите “The Traitor’s Wife” и “The Accidental Empress”. Дъщеря на бившия губернатор на щата Ню Йорк Джордж Е. Патаки, тя се вдъхновява да пише за императрица Сиси благодарение на семейните си корени, достигащи дълбоко до бившата Австроунгарска империя на Хабсбургите.
