Анимацията може да е поетична, но как изглежда поезията като анимация? Аниматорите от „Компот Колектив” разработват проекта „ЩРИХ и СТИХ“ като филмов формат за визуална поезия. Идеята обединява шест авторски късометражни анимационни филма, базирани на шест съвременни български поеми от четирима автори.
„Проектът ще да обедини отличителни примери на съвременна българска поезия и анимация в една нова форма. Един от основните мотиви е създаването на мост между поезия и анимация, който свързва двете изразни средства в една нова художествена форма, наречена визуална поезия”, разказва Весела Данчева, един от анимационните режисьори и създатели на „Компот Колектив„
И разказва за основните мотиви, които са обединили екипа около идеята на „ЩРИХ и СТИХ“:
Как метафората на текста, синтезирана в една поема, би могла да се преведе на езика на киното? Какво се получава, когато се опитаме да създадем непринуден диалог между текст и образ чрез свободна авторска интерпретация?
„ЩРИХ и СТИХ“ е иницииран и продуциран от Весела Данчева за „Компот Колектив“ и
финансиран от ИА “Национален Филмов Център”. Публичното представяне на проекта ще се състои по време на София Филм Фест, както и в Suspacious Gallery в София след средата на март.
Поетичните творби, по които са направени филмите, са “Малко сутрешно престъпление”, “Одеонъ” и “Естествен роман в 8 глави” на Георги Господинов, “Млекарката” на Димитър Воев, “100% настроение” на Делян Еленков и “Постиндъстриал” на Калоян Праматаров. Режисьорите са Аспарух Петров, Милен Витанов, Борис Десподов, Иван Богданов, Дмитрий Ягодин и Борис Праматаров.
Художник-режисьорите избират поема и свободно интерпретират усещането си за текста
чрез средствата на анимацията. Всеки от филмите има свой собствен характер и звучене. Едни се спират на наративно решение, други надграждат поемата със собствено преживяване, докато трети търсят съвсем абстрактно внушение.
Ето два кадъра от процеса на работата и самите поеми, предоставени от Весела:
„Млекарката“ от Димитър Воев. Пъстра малка тълпа аз в ръката държа / дърпам ги със конци, надявам се, че не ги боли. / А това тука е той, техния главен герой. / Ако плюя сега, ще се удави в моята ръка. / Шала грагра ла гра, млекарката с нежни рога / в нейните млечни жлези чисто мляко се твори. / Ненавиждам пръстта, недовиждам през платна. / Корабчета от хартия във легена скачат, / дай да им дадем свобода.
100% настроение Дилян Еленков. Настроенията ни отдавна имат цветове: / червени, зелени, оранжеви; / и черното с което влизаш във входа. / Още от предната вечер гледаш дъжда през прозореца, / и си стоиш там и си къркаш, / без да мислиш за домакините на долните 7 етажа – / 7 етажа агресия, унижение, желания за край на живот; / и димът от фасовете на съпрузите по терасите. / Съпрузите. / Без крак, без кътник, без протеза, без уважение. / Всичко това като вулкан минава през теб. / И знаеш как сутрините в които повръщаш / те знаят че това си ти, и дори докато ти е зле / понякога се чудиш какво си мислят, / така или иначе асансьорът е един. / Веднъж намерих в него заспал мъжът от 45-ти, / който ми каза спокойно не се притеснявай / и някак не се притесних, / въпреки че същият / често разбива стъклата на входната врата, / после редовно ги лепи с маджун / и преди да е засъхнал пак ги чупи и слага нови. / Повече бих се притеснил от касиерка в мола. / Както и да е, всички се срещаме на сутринта, / или някои от нас, на други кимаме на некролога; / имаме и този прекрасен съсед от първия етаж, / на който жена му почина от рак, / който засади цяла градинка отпред и редовно я полива / и който слуша телевизора високо; / всички го обичаме, всички се усмихваме. / Алибито ни е чудесно, / нали само чуваме, не виждаме нищо; / измъкваме се брилянтно / от ежедневното си скотство. /
