Година след като „ICU“ разпали интереса на българските читатели към романа „180 секунди“ от Джесика Парк, на шатрата на издателството, в рамките на наскоро провелия се Пролетен панаир на книгата, се появи и друга нейна литературна рожба. „Просто любов“ е не просто част от богатото творчество на авторката, а дебютната ѝ книга – онази, с която Парк си е спечелила „световната слава за отлично писателско перо“.
„Просто любов“ разказва историята на Джули Сийгъл от Охайо, чиято мечта да стане студентка и да започне изцяло нов и по-вълнуващ живот вече се е сбъднала. Само че не съвсем така, както си го е представяла. Вместо да се настани в приличната предплатена квартира и да се срещне с бъдещите си непознати съквартирантки, тя се е оказва измамена, без пари и сама на улицата в опасно бостънско предградие. Няколко телефонни разговора и известно време по-късно Джули е спасена благодарение на най-добрата университетска дружка на майка си. Чаровният ѝ син Матю идва да я приебере и да я поразходи из града, преди да я заведе в голямата им къща.
Ерин и Роджър Уоткинс се оказват чудесни, любознателни и начетени хора, каквато е и тринайсетгодишната им дъщеря Селест, но пък нейното отношение към по-големия ѝ брат е повече от странно. Фин е на пътешествие в преследване на мечтите си и картонената му версия в цял ръст никога не се отделя от малката му сестричка. Селест е развила крайно нездравословна зависимост към Плосък Фин, а семейството всячески се старае да не показва, че присъствието му под тази форма всъщност не е нещо нормално.
Въпреки че новодошлата изобщо не проумява защо Селест се държи така, и тя се включва в очевидната стратегия да одобрява ситуацията като всички останали. Загрижеността на Джули за довчера непознатото момиченце и колосалните ѝ усилия да му помогне да стане малко повече „като другите“ деца е наистина прекрасен пример за човещина и душевна чистота. Той обаче не е единственият такъв между страниците. Книгата има сърце, а героите се превърнаха в любими за мен хора. Бих я препрочела само за да ги срещна отново, въпреки всичките им чисто човешки недостатъци.
„Просто любов“ би могъл да се определи като тийнейджърски роман заради любовните трепети на Джули, но поставянето на подобен етикет би било ужасно ограничаващо и невярно на фона на важната тема за детското психическо разстройство. Джесика Парк е написала изключително четивна, интересна и вълнуваща история, която би могла да ви изненада. Независимо дали успее да преобърне очакванията ви, или не, книгата не губи дори частичка от очарованието си.
Прочетох „Просто любов“ неусетно и на един дъх, защото нямах търпение да получа отговорите на въпросите, които се зародиха в главата ми. Бих я препоръчала за лятно заглавие, с което да се разтоварите, макар заложените в нея психологическите мотиви по принцип да не са безболезнени и лесносмилаеми. Причината е невероятното чувство за хумор на авторката, с чиято помощ тя е успяла да въплъти една иначе нелека тема в особено приятна за четене творба. Смятам, че това е основен признак за наличието на огромния ѝ талант. Би било наистина страхотно на българския пазар да се появят и други книги от Джесика Парк.
Трейлър на книгата можете да гледате тук:
Не пропускайте и ревюто на Теди Рафаилова от „The Bilingual Reader“.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.