Четенето на книгите на д-р Ървин Ялом е притегателно завладяващо. Иска ми се да го кажа не само от професионална гледна точка, а и като обикновен читател, който първоначално го откри през художествените му книги за Ницше и Спиноза.
В новата му преведена на български книга „Все по-близо всеки ден“ той разкрива психотерапевтичния процес отвътре, вдига завесата и отваря едно много интимно пространство, за да покаже как всъщост работи психотерапията и нейната аналитична переспектива – психоанализата.
По един малко епистоларен начин и като експеримент ние чуваме двата гласа на терапевта и пациента, които се преплитат и разказват историята през себе си.
Харесвам думата пациент, защото носи смисъла на търпение. Историята среща д-р Ялом с неговата пациентка Джини и той сключва един необичаен за терапевтичния процес ексцентричен експеримент – тя да му плаща в текстове след всяка сесия да описва преживяванията и мислите си в терапията, както и той да прави същото за нея. Това е рязко нарушаване на рамката, но той успява да си го позволи и да изведе процеса на базата на това като въведено условие и принцип в съответния терапевтичен процес.
Разбира се много ясно разчел факта, че срещу себе си има жена, която учи творческо писане и стъпвайки на това, използвайки тези нейни качества, ще й даде друга възможност да преработи информацията. Самият Ялом също разполага с писателски способности и предполагам, че това го кара и води да инспирира ситуацията по този начин.
И наистина в текстовете на описаните сесии ще видите една изключително добре боравеща си с думите пациентка, която на доста образен и метафоричен език успява да разсъблече „опашкулените“ си чувства и да види, че понякога на „мястото на усмивката си има чувството че е счупена“.
От друга страна стои един много съпътстващ процеса терапевт, който се вглежда в детайлите следи отправените към него проекции и тези които той усеща в себе си. На моменти малко твърде директен, но проникновен и подкрепящ по един много добронамерен начин.
Целта на Ялом сякаш да покаже как работи психоанализата и че тя е една дългосрочна връзка, в която човек се променя събира парчетата на живота си и започва да гледа на тях по друг начини или има смелостта да завърти калейдоскопа и да се окаже в друга вътрешна или външна картина. Дългосрочна връзка, която преминава през няколко сезона – сякаш неслучайно и главите на книгата са така отбелязващи етапи във времето и срещите, но промяната винаги иска време и търпение.
От чисто терапевтична гледна точка, мога да кажа, че по един много добър начин е показана магията на психоанализата и как това което лекува е връзката с другия и така наречения пренос. Как през Другия в лицето на Терапевта и в пространството на психотерапията като в една защитена и добронамерена среда отново можеш да пуснеш демоните и да преживееш травматичните си връзки със значимите други, така че да ги приемеш или преодолееш.
От друга страна инструментът на психоаналитика – контрапреносът – е неговото автентично оставане и следене на собствените му преживявания за пациента. Докато слуша историята, терапевтът търси мостовете, които да каже с думите си и които да го преведат през този период от живота, в който е дошъл при него. Това, с което един психоаналитик работи, не е само интерпретацията, която ще отправи и това което ще каже, а в основата е преживавянията си за пациента, докато слуша неговата история – Ялом го показва по един много задълбочен и искрн начин.
Цялото това допускане до алхимичния процес на психоанализата прави книгата и четенето й едно много интимно и вътрешно преживяване на сцената на психичната реалност имаме два гласа, които говорят разменят си впечатленията, но това е само на пръв поглед. Иначе казано, това е една страхотна книга за житейските екзистенцилни преживявания и тяхното интегриране по един зрял начин.
Държа да спомена, че това е креативен експеримент на Ялом и не бива да се взима едно към едно и да се пробва с това и точно по този начин така да се прави терапия, без човек да има опитността и увереността за това.
Докато четях „Все по-близо всеки ден“, имах възможност да погледна по един друг начин на собствените си пациенти. Провокирана от нея се опитвах след всяка сесия да запиша моите усещания и преживявания в процеса. Моят вариант не включваше да ангажирам пациентите ми да пишат или да им давам тези записки. Но този мой личен експеримент успя да ми даде нови гледни и опорни точки и дори в ситуация, в която имах чувството, че с пациента стоим на едно място, ми помогна да се отласна от застоя.
Ако не сте психолог или психиатър с интереси в сферата на терапията, а просто се интересувате от вътрешния живот или искате да прочете една лична история, която да ви промени и докосне, то тази книга е добро огледало и отражение на точно това. С „Все по-близо всеки ден“ Ялом и неговата пациентка хвърлят камъчета и отварят кръгове в нас: отвътре навън, отвътре навън, всеки ден…
Автор: Яна Монева, юнгиански психотерапевт и клиничен психолог
