Последният сборник с разкази на Радослав Парушев носи малко стряскащо заглавие – „Животът не е за всеки“. Излязла през миналата 2011 година, тази книга разсмива или замисля с всеки свой ред, като двете обикновено се случват съвършено едновременно.
Животът може и да не е за всеки, но сборникът на Парушев със сигурност би допаднал на доста широк спектър от читатели. Не се подвеждайте по черната корица (всъщност и заглавието, и оформлението не са особено добре подбрани според мен) – историите в него са доста разнообразни и цветни, за да е сигурно, че ще намерите това, което имате нужда да прочетете. Сюжетите са ситуирани в добре познатата ни градска среда, където авторът рови в торбата на ежедневието и вади оттам най-причудливи хора и случки. Той обаче не започва с тежки фрази, даващи да се разбере, че има нещо много важно да ни каже, а ни потапя съвсем плавно в океана на собствените си разсъждения.
Всъщност разказите на Чарли Парушев са силно публицистични, затова тепърва ще видим как ще им се отрази Негово Величество времето. Актуални са до такава степен, че мотото на една от историите е цитат от песен на Гошо от Почивка – а колкото и да не ви се вярва, има едно цяло поколение, което си няма представа за съществуването на това хип хоп величие. В крайна сметка обаче при Парушев нещата винаги се свеждат до вечните ценности, човешкото и човещината, дори когато става въпрос за стомашно неразположение, на което аз трябва да ви призная, че се кикотих с глас и до сълзи, колкото и да твърдя, че съм дама.
В послеслова на сборника си Парушев пожелава – или заклева, „да пишеш без каквито и да е правила, без условности, без стремеж към одобрение или към пазарен успех, без жанр, без политическа коректност, без милост към себе си и без милост към читателя, докато смъртта ви раздели“. Точно така се старае да пише той и, всъщност, резултатът не е никак лош. Именно по тази формула Парушев може да ви доведе и до катарзис, и до конвулсии от смях, и така се превръща, както самият той казва, „в по-добър писател от себе си“.
Всъщност нека оставим самия автор да ви представи творбата си – това е възможно, защото „Животът не е за всеки“ беше първата българска книга, чиято премиера не се състоя в заведение или зала, а виртуално.
