„Силните бури покосяват високите дървета – тревите и храстите остават невредими.“
Преди време в едно списание прочетох изключителен очерк за участта на братята парфюмеристи Арие. Днес авторката на текста Леа Коен ни представя същата история, но вече разраснала се в роман. Подтикната от спомена за прочетеното, нямах търпение да видя как Коен е доразвила своя поглед върху действителните събития, преобърнали не само света на клана Арие, но и честта на българското правосъдие.
„Рафаел“ (изд. „Enthusiast“) ни пренася в едно не толкова отминало време от първата половина на ХХ век, когато женската красота се е издигала на пиедестал, а фирмата „Жермандре“ е била еталон за качествена козметика.
Арие се интересуваха от нежни аромати на цветя, които превръщаха в индустрия за разкрасяване. Названието беше френско, но те го запазиха, въпреки че планинското цвете с лек полски аромат, на което принадлежеше и чието ухание се съдържаше в някои от пудрите и парфюмите им, си имаше съответно име и на български – казваше се ‚поддъбниче‘ и растеше в някои части на Родопите.
Но как всъщност от върха на обществената стълбица се стига до дъното на килия в Софийски затвор? Коен ни разказва директно, обективно и увлекателно за първата смъртна присъда за спекула, издадена от българските съдилища. Процесът от 1943 г., наречен „Сапунената афера“, завлича на бесилото двама братя – Рафаел и Леон Арие, колкото и абсурдно да изглежда на пръв поглед да загинат заради 600 дузини сапун.
Шумното дело изкарва еврейските братя виновни, тъй като продаденият от тях сапун влиза в списъка на „стратегическите продукти“ и търговията с него в периоди на липса е контролирана от тогавашния Закон за спекулата (ЗОСРЦ). Целият процес е пълна пародия с внимателно подготвен сценарий, целяща да опетни двамата парфюмеристи. Дори молбата за помилването им, отправена до Двореца, остава нечута, защото братята се оказват подходящи жертви с назидателно-пропагандна цел във времена, когато бойкотът спрямо евреите е едновременно социален, граждански и икономически.
Левът поевтиняваше, стоките поскъпваха, някои храни почваха да липсват от пазара, за определени продукти беше въведена купонна система. Рафаел си помисли, че упадъкът на клана Арие, за който той беше загрижен преди всичко, всъщност беше белег на друг един упадък, който заслепените от временни успехи министри и Цар като че ли не съзираха на небосклона на събитията.
Леа Коен (снимка: Enthusiast)
„Рафаел“ е разделен на две части, всяка от които е изключително интересна и допълва другата. През първата половина на романа авторката се е опитала да представи събитията от гледната точка на самия Рафаел, който в продължение на шестте часа от последната си нощ, преди да бъде обесен, се опитва да върне лентата назад и да разгадае как се е стигнало дотук. Именно сред тези страници Леа Коен включва много архивни материали, подкрепящи достоверността на случките, за които разказва.
Част от сюжета става и атентатът в катедралата „Св. Неделя“ през 1925 г., както и друго шумно дело от 30-те години, когато антисемити са осъдени за побой над главния герой. Възможно ли е да има връзка между всички тези събития и дали те са в основата на разразилата се по-късно „Сапунена афера“?
Втората половина от историята сякаш е малко по-лична, разказана десетки години по-късно от братовчедката на Рафаел – Диди Арие, последната оцеляла свидетелка на трагедиите в еврейското семейство. Нейната изповед е много драматична, чувствена и прекрасно се вписва в доразплитането на пъзела за безумната участ на най-видните представители на българската парфюмерийна промишленост до 1943 г. Авторката посвещава романа си именно на реалната Диди, с чието разрешение е публикувана снимката на корицата – на нея можете да видите фамилията Арие в началото на 30-те години на ХХ век.
„Рафаел“ безспорно ми допадна и съм убедена, че ще предизвика бурни коментари и отзиви. Истините, изречени в книгата, трудно могат да бъдат преглътнати дори днес. Коен е разказала брилянтно историята на едно еврейско семейство – истории, каквито може би има още много по света, но за които обществото е останало глухо. Всяка от тези съдби трябва да излиза наяве, да се почита и да се помни. Защото миналото не може да се промени, но ако помним, то надеждата за по-светло бъдеще винаги ще я има.
Премиерата на „Рафаел“ ще се състои на 15 ноември от 18:30 ч. в Софийска градска художествена галерия с участието на проф. Миглена Николчина, журналиста Светослав Иванов и актрисата Ева Волицер.
