Дълго време се чудех как точно да започна да разказвам за „Токио:отменен“. Първо си мислех, че явно нещо не ме е грабнала книгата, щом не мога веднага след прочита й да седна и да разкажа за впечатлението си. Измина седмица и все не се получаваше. Тогава реших, че ще й дам още малко време за отлежаване и така… До ден днешен.
Разтворих страниците й, за да си препрочета това-онова. Само да си освежа спомените. И не усетих как мина времето, заплетена отново в тези истории, които ме потрисаха, които ме караха да се чудя как са били измислени. А дали ще искам да ги прочета втори път? И веднага отговарям на този въпрос: „Да! Иска ми се пак да ги прочета, въпреки че зная края им.“
Вече с чиста съвест (и сърце) мога да заявя:
Книгата е великолепна.
(Заглавието е „Токио:отменен“! Авторът е Рана Дасгупта! Издателството е „Жанет – 45“!)
Толкова са нереални историите в нея. Но пък главната история си е реална. Един полет е отменен. От 323-ма пътници само за 13 от тях не се намират места по хотелите и те са принудени да изчакат полета си на летището. Цяла нощ. До 9:55ч., когато ще излети полетът им, с час на чекиране 7:30ч. Събират се заедно, разделят малкото останала храна, цигари, чувства се някаква близост, сърдечност. Решават, че всеки един ще разкаже история, за да мине по-бързо времето, а и защото:
„Знаете ли приятели не се познаваме достатъчно добре за да седим така в тишина. Човек трябва да преживее доста, за да може да си го позволи. Но не е редно да се правим, че не се забелязваме един друг. Нали така? Нека ви направя едно скромно предложение, може и да не се съгласите, но си мислех, просто се питах, някой не знае ли някакви истории?
Като студенти вечер си разказвахме истории. Нямахме пари за друго! Толкова би ми се искало да послушам пак истории. Успокояват, отнасят към други светове. И преди да се усетим, ще е дошло време да се чекираме за полета. Какво ще кажете?“
Достатъчно е всеки да разкаже дори и само за пътя си сутрин до работа и това вече е история. И тя е нова, различна от тази на седящия до него.
Не знам, дали сте чували или чели такива истории. Разкази, които хем са част от цялата история, хем можете да си ги четете разбъркано. Важното е, че всеки един, беше неочакван за мен. Човекът, чиято любима е надуваема кукла. Мъжът, в чието гърло се оказва, че е живяла птица. Бисквитките Орео и момичето, което става магазин. Томас и неговата работа да съхрани спомените на хората, заличавайки лошите изживявания. Старецът, който се превръща в растение… Да продължавам ли? Има още по-невероятни, но няма да ви лиша съвсем от изненадата.
И в едно вече съм сигурна. Ако на мен ми се случи да бъда в продължение на часове на някое летище, автогара, жп гара, чакайки да продължа пътя си, и ако предложат да си разказваме истории… вече няма да съм засрамена, че няма да мога да измисля нещо интересно. Просто ще разкажа историята за историите в „Токио:отменен“.
Това, което ми липсваше само в цялата книга е, че не можех да прикача съответната история към някое точно описание на пътник. Тринайсетте човека си останаха анонимни като имена, личен живот, цвят на косата и т.н. Най-подробната информация да е била за пола, облеклото, куфарче, жеста, с който се пали цигарата…
Но дали тази анонимност не е добре дошла? Защото в 9:55 всеки пак поема по своя път в своя живот.
Можете да прочетете и ревюто на Христо Блажев в Книголандия – Изключителни разкази в “Токио: отменен”!
