Романът „Рана“ от Захари Карабашлиев получи Националната награда „13 века България“. Церемонията по отличаването в рамките на тринадесетото издание на конкурса се състоя в Софийската градска художествена галерия. Карабашлиев не присъстваше в залата, затова отличието беше връчено на Мирослав Александров, отговорен редактор на издателство „Сиела“. Книгата беше избрана за роман на годината от жури, председателствано от проф. ц и в състав: проф. Пламен Дойнов, проф. д-р Мюмюн Тахиров, проф. Ивайло Христов, д-р Яница Радева.
По думите на служебния миистър на културата Найден Тодоров без писменост нямаме памет, без памет нямаме история, а без история нямаме нация. „Паралелните светове на художествената литература ни карат да мечтаем, а мечтите ни ни развиват. Те ни карат да се надяваме и да осъществяваме своите мечти“, посочи още министър Тодоров. Той благодари на отличения автор Захари Карабашлиев, а също и на издателство „Сиела“, тъй като една от водещите политики на Министерството на културата е подпомагането на литературата. „Без нея наистина не виждам бъдещето на нашата нация“, подчерта министър Тодоров и изрази надеждата си, че благодарение на автори като номинираните за това издание на наградата българската нация ще получи малко повече поводи за гордост от тези, които имаме в последно време.
Проф. Милена Кирова представи романа победител като произведение, което съживява и обогатява колективната памет на българския народ. Определи го като изграден с огромна инвестиция на труд и енергия върху огромно количество документален материал, „сдвоен с литературен сюжет, той възпитава читателите в непреходната значимост на традиционните нравствени ценности“.
Писателят Захари Карабашлиев коментира наградата във Facebook и отбеляза, че случайно съвпадение е, че тази дата 11.11.1918 бележи края на Първата световна война (а романът е свързан с нея); съвпадение е и празника на Св. Мина Чудотворец, воинът-покровител на семейството и на сираците (романът е “семеен”, има и герой момиченце-сираче.) Съвпадения… Аз благодаря на Фонда и на избраното жури за номинацията на книгата ми измежду толкова достойни кандидатури и за тази висока награда снощи!
За мое съжаление не присъствах на церемонията по награждаването – бях на отдавна обявена среща с читатели в едно народно читалище. И докато бях там, говорехме за това, че от една страна “Рана” е най-трудно написания ми роман – защото трябваше да съм на нивото на събития и времена, които в сравнение със сегашните са ужасно тежки; но от друга страна, страниците вървяха бързо – може би, защото черпех сили от тези времена: от пожълтелите редове на офицерски дневници и войнишки писма, от хилядите страници мемоарна и нехудожествена литература.
Черпех сили и от езика на онова време. С нетърпение се откъсвах от замърсения език на ежедневието ни, за да работя с друг един език – уж същия, но толкова различен този от времето и прозата на Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Георги Райчев, Емилиян Станев, от спомените на Константин Н. Петканов. от поезията на Дебелянов, на Теодор Траянов и на Яворов, заедно с хайдушките му записки и много, много други…
Въобще, тази книга е изградена от памет – за хора и за време, но и за език. Тя е изтъкана от човешка, историческа и литературна памет.
Във всяко българско населено място има вдигнат паметник, посветен на войните за национално освобождение и обединение. Паметници има, но памет за онова време няма.
Срамота е, че забрава и немара са унищожили паметта за една ранена, но все пак непобедена (тогава) България, покрусена, но несмазана (все още) от комунистическата власт, все още непокварена, за разлика от днес.
Надявам се “Рана” – без да има задача, или амбиция да е въобще исторически роман – да събуди любопитството на читателите към онова минало, заметено под килима на тоталирната псевдо-история и пропаганда.
Тази книга е посветена на “незапомнените”. И тази висока награда също посвещавам на тях.
И накрая…
Снощи наградата получи от мое име водещият редактор на книгата Мирослав Александров, чиято роля за написването на “Рана” е неоценима.
Благодаря сърдечно на редактора на книгата Веселина Седларска!
И благодаря на колегите си от издателство СИЕЛА!
Паричната стойност от 11 000 лв. ще използвам за благотворителна кауза.“
Останалите номинирани романи бяха „Не ви познавам“ от Теодора Димова, „Мария от Охрид“ от Антон Баев, „Екстазис“ от Радослав Бимбалов, „Стряха. Приказката като живот“ от Христо Добротинов и „Домът на пчелите“ от Цанко Лалев. Романите, които са участвали в конкурса, съгласно статута на наградата, са издадени през 2023 г.
Отличието се връчва за втори път тази година, след като през май 2024 г., обявената за победители Елена Алексиева се отказа от наградата си и организаторите от Фонд „13 века България“ обявиха, че ще проведат нов избор.
Фондът „13 века България“ връчва награда за роман на годината от 2011 г. насам. Сред носителите ѝ са хора като Георги Господинов (2013, 2021), Здравка Евтимова (2016), Захари Карабашлиев (2022, 2018), Теодора Димова (2020).
„Рана“ можете да поръчате от Ozone.bg.
И тази наградата – като онази награда. И пак пак конфликт на интереси.
Ректорът на НБУ Пламен Дойнов връчва награда на члена на Настоятелството на НБУ Захари Карабашлиев.
На двамата толкова не им пука от това, че си се хвалят с общите интереси на сайта на университета:
https://news.nbu.bg/bg/in-the-media/rana-na-zahari-karabashliev-specheli-nacionalnata-nagrada-za-bylgarski-roman-na- godinata-13-veka-bylgariq-!83344