Не да си делите квартирата и да цепите сметките за ток, вода, парно и пр. Нито да се редувате кой да ходи да пазарува, да изхвърля боклука или да поправи крана в банята. Нищо подобно. Говоря за едно много по-лично, почти интимно съжителство. Такова, при което споделяш личността, същността и тялото си с хлебарка. Да, звучи малко объркано и трудно да се представи, но точно подобна симбиоза лежи в основата на втория роман на Рауи Хадж, издаден на български от ИК „Жанет 45“ – „Хлебарка“.
След неособено кадърен опит за самоубийство, главният герой (ливанец, живеещ в Канада в общност на емигранти) е озаптен от лекарите и „за негово добро“ изпратен на поредица от сесии с психотерапевтка. Която съвсем не е непривлекателна за него. Това го кара да предприеме една пообъркана игра, съчетаваща спомени, представи, мечти, флиртове и… нахлувания в личното пространство на дамата.
Тези сесии се редуват с разказа на същия този герой, който ни разправя за силния си копнеж по момиче на име Шорей; за отчаяните опити да си вземе 40-те долара, които преди време е дал назаем; за самозван професор, който успешно почти всеки път го изкарва от нерви; за опита да установи хармония с личността на хлебарката, която е убеден, че живее в него и е част от истинското му Аз; за опитите да се интегрира в едно общество, където всеки се отнася към него с подозрение и нескрита дистанцираност.
„Хлебарка“ се чете много бързо и то не само заради неголемия обем на романа. Всъщност стилът на Рауи Хадж е много зарибяващ, забавен и бързо прескачащ от ситуация в ситуация. Всички гледни точки са навързани с лекота, като същевременно носят хаотичността, която цари в главата на нашия герой. Има някои смешни моменти, които спонтанно ме развеселиха, но пък дори те бяха умело омесени с една нелека лична история, касаеща сестрата на мъжа-хлебарка.
Оставайки вярна на духа на поредицата „Отвъд“, „Хлебарка“ е любопитен книжен експеримент, който разказва повече, отколкото първоначално изглежда. Темите са поднесени неназидателно и само читателят може да реши дали да се задълбае в тях. Роман, който се чете с лекота, но заради особения си стил на водене на повествованието, може и да не се хареса на някои читатели. Аз го глътнах бързо и вероятно съвсем скоро този интерес ще ме отведе до първия роман на Хадж, издаден на български – „Играта на Де Ниро„.
Прочетете тук как се е родила прекрасната корица на „Хлебарка“, дело на Райчо Станев.
