Никога не съм била съгласна с клишето, че животът е път. Животът е по-скоро пътешествие, изпълнено с непредвидени обрати. Пътека, която се раздвоява под краката ти, без дори да усетиш, измамно лесен маршрут, който изцежда всичко от теб, но за сметка на това те награждава с незабравими преживявания.
„Раздвоение“ от Янг Куиджа не е дамски роман, в него няма и помен дори от романтично-захарната еуфория, която човек търси в традициония чиклит. „Раздвоение“ е по-скоро роман за кръстопътищата, които бележат съдбите ни, оформят страниците на живота ни.
Раздвоението е заложено в Ан Чинджин още от самото начало – раздвоена между двете си имена, едното означаващо истина, а другото отрицание, Чинджин цял живот ще се опитва да се раздели. Тя ще копнее по бащата, който вижда затвор в семейството си, по лелята, която би могла да бъде нейна майка, ако обстоятелствата се бяха стекли по друг начин.Една малка стъпка встрани и пътеката се раздвоява, съдбата се променя.
Ан Чинджин успява да гледа трезво на всичко в живота си. Толкова трезво, че понякога ти се струва, че е жестока и студена. После осъзнаваш, че в студенокръвната и малко цинична красавица се крие едно наранено малко момиче, което тъгува по бащата, изоставил семейството, по майката, твърде заета да изхранва семейството, за да има време да го обича. Дори лелята, която сякаш се има за нейна сродна душа, сякаш я възприема повече като забавно хоби, развлечение, което да разсейва скуката на иначе съвършения й живот.
Чинджин знае, че е стъпила прекалено здраво на земята, толкова здраво, че сякаш се е погребала жива. И си поставя за цел да открие изкуството да се живее пълноценно. Това, което открива е поредното раздвоение – този път в лицето на любовта. Конфликтът е толкова класически – На Йонггтю е силен, организиран, заможен и контролиращ до последния детайл живота си. При него няма никаква двойнственост, той е толкова праволинеен, че моментално ти става леко антипатичен.
Ким Чангу пък е свободен, отдаден на семейството си, на ръба на бедността и разсеян, сякаш забравил, че освен от красота, човек се нуждае и от хляб. Той е малко тъжен и много влюбен. И Чинджин, неочаквано за самата себе си се поддава на клишето, дори започва да прави планове за брак, за семеен живот, напълно наясно, че я очаква съдбата на собствената й майка.
И тогава съдбата прави крачка встрани. Блудният баща се завръща, но в него вече не е останало нищо, освен несвързаните брътвежи на един луд. Лелята, която Чинджин възприема като идол, губи почва под краката си и се задушава в клишето на благополучието.
Чинджин винаги ще носи белезите от раздвоението в душата си. Въпреки всичко, тя ще вземе решение за себе си, за живота си. Поела по поредното разклонение и без да знае кога пътят й отново ще се разклони, тя ще достигне до прозрението, че животът трябва да се живее, дори и да повториш грешките си. Те са раздвоението, вторият шанс, възможността да промениш съдбата си.
