Дългоочакваната втора част на поредицата за инспектор Ким Стоун – „Игри на злото“ от Анджела Марсънс – обещава да предложи на читателите комбинация от криминален сюжет и заплетен психологически трилър. Този път легендарната разследваща се сблъсква с необичайно злодеяние. Перфектно замаскиран като високоуважаван член на обществото социопат манипулира по особено опасен и жесток начин част от героите в книгата, а Ким Стоун е на ръба да попадне в същия капан. Нейните инстинкти обаче се пробуждат тъкмо навреме и тя ще направи всичко възможно, за да предотврати или поне намали до минимум жертвите на опасния престъпник.
„Игри на злото“ повтаря успеха на първия роман от поредицата на британската писателка. „Сподавен писък“ (изд. „Еднорог“) е продаден в тримилионен тираж само за първите три години и преведен на 26 езика. Новата книга на Марсънс вече спечели почитателите на криминалните загадки в редица страни, а сега идва ред и на българския читател.
Прочетете откъс при нас.
Акцията по изненадващия арест беше изпипана до най-малката подробност. Работата по случая беше отнела месеци. Днес Ким Стоун и екипът ѝ бяха готови за последния удар. Социалните работници бяха заели позиция на отсрещния тротоар и щяха да влязат по даден сигнал. Тази вечер двете момиченца нямаше да спят тук.
Още две минути.
Тя натисна бутона на радиостанцията.
– Всички ли са на позиция?
– Чакаме твоята команда, началник – отвърна Хокинс. На две преки по-надолу той и екипът му подсигуряваха задната част на къщата.
– Готови сме, началник – обади се и Хамънд от задната кола. Той отговаряше за „големия ключ“, който щеше да гарантира влизането им: бързо и с трясък.
Още една минута.
Ръката на Ким легна върху дръжката на автомобилната врата. Мускулите ѝ бяха стегнати, адреналинът от предстоящата опасност бушуваше във вените ѝ; тялото ѝ трябваше да реши – да се бие или да побегне.
Сякаш бягството беше вариант!
Тя се обърна към партньора си Брайънт, който носеше най-важното: заповедта за арест.
– Готов ли си, Брайънт?
Мъжът кимна.
Ким проследи с очи как голямата стрелка стигна дванайсет и извика в радиостанцията:
– Давай, давай, давай!
Осем чифта кубинки изтрополяха по асфалта и се събраха пред входа. Ким стигна първа. Дръпна се встрани, а Хамънд замахна с тарана срещу вратата. Евтината дървена каса не издържа трите тона кинетична енергия и поддаде веднага.
Действаха според плана: Брайънт и един полицай изтичаха веднага нагоре по стълбите към спалнята на семейството, за да връчат заповедта.
– Браун, Гриф, поемате хола и кухнята. Сантиметър да не остане непретърсен, обърнете всичко наопаки. Досън, Ръдж, Хамънд – с мен!
Къщата веднага се огласи от блъскането на вратички и чекмеджета.
Подът над главите им проскърца и някаква жена нададе истеричен вой. Ким не ѝ обърна никакво внимание и даде знак на социалните работници да влизат.
После се изправи пред вратата на мазето. Над бравата висеше катинар.
– Хамънд, клещите! – извика инспекторката.
Полицаят пристъпи до нея и сръчно сряза металната халка.
Досън излезе напред и заопипва стената за ключа на осветлението.
Крушката освети каменните стъпала. Досън заслиза и пътьом щракна фенерчето си, което прогони мрака от помещението в дъното. Миришеше на застоял цигарен дим и влага.
Анджела Марсънс (снимка: Bookouture.com)
Хамънд отиде до ъгъла, където беше изправен малък прожектор, и го включи. Лъчът беше насочен право към квадратен гимнастически дюшек, заел по-голямата част от пода на мазето. До дюшека стърчеше триножник за камера.
В отсрещния ъгъл имаше гардероб. Ким го отвори: вътре висяха различни дрешки, в това число ученическа униформа и няколко бански костюмчета. На пода му се търкаляха играчки: надуваем пояс, плажна топка, кукли.
Стомахът на Ким се преобърна и тя с усилие потисна гаденето.
– Ръдж, снимай всичко! – нареди после.
Хамънд вече почукваше по стените, за да провери за скрити помещения. В ниша в най-далечния ъгъл стоеше бюро, а върху него – компютър. На стената над бюрото имаше три рафта. Най-горният беше зает от списания. Тъничките гръбчета не подсказваха с нищо съдържанието им, но Ким отлично знаеше какво представляват. На средния рафт бяха наредени дигитални фотоапарати и минидискове, както и шишета с почистващи препарати. На най-долния рафт инспекторката преброи седемнайсет дивидита.
Досън взе най-горното, на което пишеше „Дейзи отива на плуване“, и го сложи в компютъра. Мощната машина веднага се включи.
На екрана се появи осемгодишната Дейзи, облечена в жълт бански. На кръстчето ѝ беше нахлузен надуваемият пояс. Тънките ѝ ръчички обгръщаха телцето ѝ, но въпреки това тя цялата трепереше.
Нещо стисна Ким за гърлото. Искаше да откъсне поглед от картината на монитора, но не можеше. Представи си, че би могла да предотврати страшното, което щеше да последва, но това, естествено, не беше по силите ѝ. Страшното отдавна се беше случило.
– К-какво ще правим сега, тате? – попита Дейзи с треперещо гласче.
Всяко движение наоколо замря. Всички в мазето замръзнаха на място. Четиримата корави полицаи млъкнаха, парализирани от гласа на момиченцето.
– Само ще поиграем на една игра, мило – отвърна татко ѝ и пристъпи в обсега на камерата.
Ким преглътна и се окопити.
– Спри го, Досън – прошепна. Всички знаеха какво ставаше нататък.
– Гадина – продума Досън. Ръката му трепереше, докато вадеше диска от устройството.
Хамънд мълчаливо се взираше в далечния ъгъл на мазето, а Ръдж с бавни движения изтриваше окуляра на фотоапарата си.
Ким събра сили и се стегна.
– Момчета, ще накараме тоя боклук да си плати за всичко, което е сторил. Обещавам ви.
Снимка на публикацията: Expressandstar.com
