Бях чел някои разкази на Иван Атанасов (познат на някои почитатели на ужасите с псевдонима си deadface) в различни сборници с хорър насоченост. Историите му ми се сториха интересни, оригинални и дори забавни, затова посегнах към “Рецепта за кошмари” (изд. “Изток-Запад”) с очакването, че ще чета истории на ужасите. Признавам, че Атанасов оправда очакванията ми. В някои от историите имаше наистина смущаващи сцени, които, за добро или лошо, ясно се отпечатаха в съзнанието ми. Книгата съдържа 24 разказа с хорър насоченост, а задната корица неслучайно съобщава, че сборникът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст.
Прозата на Иван Атанасов е доста изчистена и не присъстват много моменти, в които текстът да дразни ума и окото. Разказите обаче са стилово много различни и е трудно да бъдат поставени под общ знаменател. Доколкото разбирам, това са разкази, писани в период от над двадесет години. Прозира някаква особена наивност и непоследователност, които са типични за ранните творби на много автори, другаде ясно личи зрялост и внимание към текста и историята. Разказите не са публикувани в хронологичен ред и е трудно читателят да предвиди какво да очаква относно стила.
Но историите изненадват и с друго. Често сюжетите са много оригинални, а когато изглеждат като клишета, Иван Атанасов обръща всичко с главата надолу. Авторът прибягва до похвата на неочаквания край, а понякога този неочакван край е мрачно хумористичен. Да, Атанасов не се свени да използва черен хумор и мрачна ирония, които могат да се сторят на някои читатели малко грубовати. Причината за това е, че “Рецепта за кошмари” е именно книга с истории на ужасите (в случай, че заглавието и прекрасната корица, не са ви го подсказали вече) и едва ли би привлякла читатели, които вече не са ценители на жанра, свикнали с всякакви извратени истории от рода на сплатерпънка, боди хоръра и други подобни. Като представител на тази читателска гилдия, за мен историите в книгата определено не бяха точно рецепта за кошмари, но това не означава, че не ми харесаха. Допаднаха ми именно като истории на ужаса и почти нищо друго. Имаше и изключения, разбира се.
В една история за мен е много важно освен да има интересен сюжет, тя да има и хубаво изградени герои, както и да е написана добре. Със сюжетите и стила Иван Атанасов се е справил много добре, нещо не ми достигаше у героите обаче. На много разкази им липсваше нужната психология, за да се превърнат в истински разкази на ужаса, а героите попадаха в гибелния капан на „правя това, защото сюжетът го изисква от мен, а не защото бих искал да го направя“. Така читателят няма никакъв шанс да се свърже с героя, най-малкото защото той напълно спира да е интересен. Това е много често срещан проблем при ужасите, защото в ужаса са важни именно ужасите. Уви, аз не мисля така, не и след късното си тийнейджърство.
Наясно съм, че представата на хората за ужаси нерядко идва от киното и се изчерпва с това да има стряскащи моменти, литри кръв и ужасяващи (а ако може и по-оригинални) убийства. Кой, как и защо прави това често не е важно, а героите са пушечното месо и тяхната единствена роля е да доведат до или да служат като полигон за въпросните стряскащи моменти, литри кръв и ужасяващи (а ако може и по-оригинални) убийства. Героинята отива в тъмното, за да провери какви са странните шумове не защото характерът ѝ е такъв, а защото сюжетът изисква тя да умре точно тогава, точно там. Това винаги прави впечатление на зрителите. Те винаги се гневят и дори обиждат героинята, задето отива в тъмното, защото това е противоестествено, защото никой човек не би постъпил така. Тогава се губи и ефектът на сцената, а на нас ни остава да станем свидетели просто на един кървав спектакъл, който в естеството си е напълно безсмислен, тъй като ефектът вече си е отишъл, ако изобщо е бил там поначало.
В литературата е абсолютно същото. Понякога изискването на сюжета не е важно. Понякога това, което може да се случи на героя, е по-важно от историята.
Някои разкази на Иван Атанасов попадат именно в този капан, но това далеч не означава, че всичките му разкази са само безсмислен кървав спектакъл, без особена литературна стойност. Да, с някои истории авторът наистина първо пише хорър, а след това литература. В други обаче сякаш за него самите ужаси минават на заден план. “Пътят на инквизитора” е много ярък пример за това. В “Ave Mors” Иван изгражда прекрасно ярък герой, без неговото реално присъствие. Герой, който за пет страници се научаваш да разбираш и дори харесваш. “Опашката на дявола” е изпълнена с горест мрачна и запомняща се приказка за отчаянието. ”Горкият мистър Хайд” е колкото хумористична, толкова и отвратителна история, която не ти позволява да спреш и да отлепиш очи от текста, а леката проза кара думите да прелитат през съзнанието, оставяйки своя ярък отпечатък. “Марципан” и “Нощен клуб” се оказаха забележително забавни, но криещи повече от една мрачна тайна. Но за мен най-блестящото бижу в короната на “Рецепта за кошмари” бе “Вещицата от хълмовете Сайс”. Ще си призная, че това несъмнено е най-доброто българско дарк фентъзи, което съм чел. Това беше разказът, който ме накара да проверя колко страници още остават, защото не исках да свършва. Абсолютен шедьовър на история, герой и изграждане на света. Езикът залепва перфектно за обстановката и изгражда неповторима атмосфера, а сюжетът се разтваря пред читателя като ветрило, разкриващо неимоверно правдоподобен свят, само за да се затвори в неминуемо логичната развръзка. Суров и безкомпромисен, Атанасов представя вселената си в цялата ѝ ужасна красота, а героят отговаря напълно на този тягостен свят. Всичко в този разказ е прекрасно по един извратен начин и е нагледен пример за dark fantasy done right!
Сигурно не е лесно да направиш първата крачка и да издадеш книга със свои истории, която да включва в себе си повече от двайсет години писане. Вероятно затова сборникът ми се стори нееднороден, леко разпокъсан. Това, от една страна, е много хубаво, тъй като има по-голям шанс да има за всекиго по нещо. От друга страна, може да остави някои читатели ненапълно удовлетворени. Но нима има нещо, което би могло да удовлетвори всички и по всякакъв начин? В едно съм сигурен – ако сте фенове на ужасите и търсите именно книга с хорър разкази, които да са разнообразни, кървави и добре написани, то “Рецепта за кошмари” на Иван Атанасов aka deadface е вашето нещо. Бих заложил, че няма да съжалявате.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azchheta22q4 при завършване на поръчката си.
