Не знам за вас, но аз определено обичам Ричард Бах. „Джонатан Ливингстън чайката”, „Илюзии”, историите на феретите, „Мост през вечността” са само една малка част от най-любимите ми заглавия. Чрез тях преди няколко години нахраних наранената си душа и осъзнах колко силен може да бъде човек, стига да иска…
Ако трябва да съм честна обаче, напоследък не бях посягала към заглавията на Ричард в библиотеката ми. И искрено се изненадах, когато видях изключително красивата корица на „Живот под хипноза”. Защото се сетих колко ми е липсвал подтикът да разсъждавам върху него, Живота. И колко ми е липсвала подкрепата и приятелството, интересният стил на писане и неповторимият начин на представяне на истините от живота на мистър Бах.
Историята, описана в книгата, отново е свързана със самолети. Само че този път главният герой успява да помогне на изпаднала в беда жена без никакви пилотски умения да приземи самолет. Нищо необикновено, ще си кажете. Леко фантастична историйка и какво толкова? Ами всъщност се оказа, че май Джейми Форбс (героят-пилот) е успял да… хипнотизира Мария, за да успее тя да се справи с нелеката си задача. Хипнотизирал я е без да съзнава дори!
Всички тези факти за хипнозата Джейми научава от странна жена, която го среща случайно и която твърди, че нищо не се случва случайно! Нещата просто стават, когато трябва. Или когато ние сме поискали? Дори и несъзнателно, ние постоянно хипнотизираме себе си, околните, живота си. Хипнозата, както се твърди в книгата, е прието внушение. И всяко внушение се усилва и затвърждава от нас, докато си издигнем толкова високи и здрави затвори, че да не можем да излезем от тях. Затвори от чувства и мисли, оградили съзнанието ни в желязна хватка, за да живеем по начина, който считаме за разумен, сигурен, възможен.
В книгата има много разсъждения за живота. Те от своя страна провокират да направиш собствените си изводи, да осъзнаеш и да прогледнеш за цялата страховита ситуация, как сме се поддали и сме се превърнали в това, което сме, а не в това, което искаме да бъдем и следователно можем да постигнем.
„…Всеки път, когато си помислим или изречем: Аз съм… Аз чувствам… Аз искам… Аз мисля… Аз зная… Ти виждаш… Ти можеш… Ти си… Това е… Това не е… и т.н., всяко мнение, което изказваме, всъщност не е мнение, а внушение.” Страховито звучи, нали? Да осъзнаем колко сме силни, колко можем, а как на моменти не вярваме.
И така, аз те хипнотизирам:
ТИ ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕШ КНИГАТА НА РИЧАРД БАХ.
ТИ ТРЯБВА ДА ПРОУМЕЕШ, ДА СИ ПРИПОМНИШ КОЛКО Е ВАЖНО ВСИЧКО, КОЕТО МИСЛИШ И КАЗВАШ.
ТИ ТРЯБВА ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ.
ТИ МОЖЕШ ДА ВЗЕМЕШ ТАЗИ КНИГА :)
