Слонът в стаята и „Делюзията Бог”

„By all means let’s be open-minded, but not so open-minded that our brains drop out.” („Нека отворим умовете си широко, но не толкова широко, че мозъкът ни да изпадне.“)

Ричард Докинс

По принцип се старая да съм сдържана и обективна, когато говоря за книги. Ще се опитам да спазя принципите си и в това ревю, но предупреждавам отрано, че нищо не мога да гарантирам. Иронично е, че ми е трудно да съм сдържана за научно-популярна книга.

Нека ви разкажа за Ричард Докинс. Роден е през 1941 г. в Найроби, Кения. Той е етолог, еволюционист, биолог, въвежда термина „мем” и е създател на меметиката, която изследва еволюционните модели за предаване на информация и развитието на човешката култура. Мога да ви засипя с още много факти за Докинс, но мисля, че е излишно.

Тази невероятна личност имах честта да видя на живо на Научния фестивал в София. Изключително обаятелен и харизматичен мъж, който все искам да наричам младеж, защото има точно такова излъчване. (А е колкото баба ми… мда.) Докосна ме, трогна ме и ме накара да треперя. А после почна и да говори. Този човек е чудесен оратор.

Нека ви разкажа и за „Делюзията Бог” (изд. „Изток-Запад„). Разбирам, че тази тема е доста деликатна, но пък аз обичам да обсъждам деликатните неща. В тази книга се говори за религията. За нейното съвременно разбиране, тълкувание, прилагане, за следствията от религията, за науката и религията и за всеки сблъсък с религията, за който може да се сетите. Докинс е изключително прям, директен и безкомпромисен, което на мен ми се понрави изключително много. А чувството му за хумор е просто прекрасно – плакала съм от смях. За съжаление, доплака ми се и по други причини.

В „Делюзията Бог” се поставя един от най-важните въпроси за нашето общество: имаме ли нужда от религията днес? Какви биха могли да бъдат последствията от безкомпромисната, сляпа вяра в боговете? До какво води фанатизмът? Религията повече помага или пречи, гради или руши? Какви са корените на религията?

Ричард Докинс

Докинс разглежда изключително много аспекти на религиозните възгледи. Говори за видовете религии, техните основи и разпространение, за „доказателствата” за божието съществуване и защо те са в кавички, за научния поглед върху свещените книги, за опитите да се докажат описаните библейски събития, говори за морала и добрината и защо тези добродетели не са свързани с религията, за негативното й влияние върху детската психика, хората и обществото, за абсурдните учения и за още много, много неща. И точно тези теми имам предвид със „слона в стаята”. Защото са важни.

Още в началото Докинс уточнява, че ще използва за пример християнството, мюсюлманството и юдаизма като религии, които са най-разпространени и с най-голямо влияние. Напоследък засилилите се езически култове (или движението на неопаганистите) не са включени в книгата, но тяхната основа е същата, а това, че не са споменати, не означава, че същото не важи и за тях.

Някой може да каже, че Докинс е просто един хейтър (човек, който сипе обиди и негативизми, просто ей-така, без причина), който си няма друга работа и затова се е хванал да напада хората и техните вери, и че тази книга не е нищо повече от системно изложение на искрената му неприязън към религията. Не е така. Това са 450 страници аргументация, разсъждения и умозаключения на разположение на всеки, който иска да ги прочете, проследи и да разсъждава над тях. Докинс не се налага – той просто представя своята гледна точка. А невероятната лекота, с която излага доводите си, прави трудът му достъпен за всеки. Наистина, не е нужно да сте философ, да разбирате физика или генетика, за да го четете.

В тази книга се сблъсках с ужасяващи факти, разкази за събития и реакции на религиозни хора, които искрено ме изплашиха. До степен, в която се зачудих дали е разумно да си чета книгата в метрото.

Като споменах метрото, покрай четенето на „Делюзията Бог” наистина ми се случваха странни неща. Возих се с един свещеник, който просто се взираше в мен леко осъдително. Местеше погледа си ту върху мен, ту върху книгата, а аз просто се опитвах да чета притеснено, правейки се, че не го забелязвам. Веднъж две жени ме изгледаха лошо и отчетливо показаха неодобрението си чрез цъкане с език и клатене на глава. Което също много ме смути. Смути ме това, че хората не одобряват моя личен избор на литература, да не говорим за възгледи. Смути ме негативизмът, който усещах, неодобрението и лошите погледи. Защото аз не цъкам с език всеки път, щом мина покрай църква и видя хора, които влизат в нея.

И този тип реакции са само потвърждение на това, за което говори Докинс. Някой може би ще каже, че от стотина религиозни хора само двама са реагирали негативно. А аз ще попитам: „Защо е нужно да се реагира изобщо?”

Разбира се, наясно съм, че хората са различни и от фанатик до умерено вярващ има голяма разлика. И за това имам забавна история. Един приятен, висок младеж, член на някаква религиозна организация, ми помогна да убия 40-минутно чакане на автобус, опитвайки се да ме зариби за неговата кауза. След неуспешните ми опити да отбия поканите му, без да го обидя или засегна, накрая изплюх камъчето, обясних му, че мен тези неща не ме вълнуват, и му изложих възгледите си. Подготвих се за ответната реакция, но младежът просто се примири и седна да обсъдим идеите на Докинс (да, да, цитираше го!), а после намеси и цитат на Артър Кларк. Оказа се, че се е запознал с този тип литература обстойно, защото искал да познава всички гледни точки. Бях изумена! От друга страна, познавам и хора, които отказват да четат такива книги, просто защото твърдят, че няма нищо полезно в тях. Двойно изумление!

И това са моите примери, случили се в рамките на един месец. Примерите на Докинс са много по-мащабни и драстични, стряскащи и крайни. А дори не говори за Кръстоносните походи, Инквизицията и т.н.

Прочетете „Делюзията Бог”, независимо какви са вашите убеждения и възгледи, независимо дали се уповавате на вяра или научни знания. Тази книга е богатство, защото представя много гледни точки, поставя адски много въпроси и подтиква към разсъждения. Току-виж откриете нещо в себе си, за което не сте и подозирали.

Още едно мнение за книгата може да прочете в „Книголандия“.