Започвам много силно да харесвам Роалд Дал. След „Вълшебният пръст“ дойдоха и Чарли и шоколадовата фабрика на Уили Уонка. Следват приключенията с големия стъклен асансьор и аз наистина се чудя дали да не пренебрегна още една книга за възрастни, за да остана още малко в детския свят.
Ами да, изобщо не е странно, че не искам да се махам – при целия ритъм, с който Роалд Дал описва приключенията на най-малкия Бъкет в чудната фабрика за лакомства, не ти се иска да затваряш книгата. И магията на новоизмислените думи, чудните поучителни истории и дори нови форми на живот – всички те правят книгите на Роалд Дал адски привлекателни.
Съвсем възпитателна книга, в която наградата отива у най-послушното и смирено дете (а за да бъде справедливостта най-голяма – то е бедно), а пороците на останалите ги водят към заслуженото наказание. И колко е просто да видиш ужаса – момчето Тиви не се разделя от телевизора и на практика е пристрастено, девойчето Вайълет дъвчи дъвка по цял ден и накрая става виолетово, и дебеланкото, и госпожица Не-можеш-да-ми-откажеш-това-таткоооооо… Героите са толкова изчистени и лесни за възприемане, че приключенията им изглеждат напълно логични. А лампичките за родителите – толкова силно светещи – стига да прочетеш 20-тина страници на детето си, за да се замислиш какво НЕ би искал да стане.
P.S. С „Чарли и шоколадовата фабрика“ на Тим Бъртън му е било доста лесно да пресъздаде света на Уонка в лентата по книгата с участието на Джони Деп – просто въображението му е точно толкова обширно, колкото е било на Роалд Дал…
