„Само дяволът обича човеците такива, кaквито са, и се радва на техните лукави кроежи срещу самите себе си, на безсрамното им любопитство, на липсата им на самообладание, на порива да престъпят дадено правило в мига, в който чуят за него, на готовността да се отрекат от безсмъртната си душа заради едно клецане. Дяволът знае, че само онези, които имат куража да рискуват душата си заради любовта, са достойни да имат душа, макар и Бог да не го знае.”
Сатаната успява да превърне всяка книга, в която се появи, в незабравимо преживяване. Дяволът сграбчва щастливите си избраници за ръцете, издърпва ги от лоното на нормалното и цивилизованото и ги запраща отвъд, там, където моралът, законите и смирението нямат давност. Намеренията му винаги са нечисти, разбира се, но всеки път, когато някой предпочете дяволските рога пред ангелските крила, се ражда една страхотна история. Какъвто е случаят и с „Рога“ на Джо Хил.
Публична тайна е, че Джо Хил е синът на Стивън Кинг. Може и да греша, но ми се струва, че с подобно наследство писателят едва ли има шанс някога да бъде оценен по достойнство, без да бъде сравняван с гениалния си баща. Децата, които взимат решението да вървят по стъпките на известните си родители, са подценявани по презумпция. Ако постигнат някакъв успех, то той неизменно се приписва на фамилното им име. В този ред на мисли ви съветвам, ако сте фенове на Кинг, да избягвате да търсите излишно следи от подражание там, където те не съществуват, защото „Рога“ е много добър трилър, който заслужава да му се насладите непредубедено.
„Рога” разгръща един от любимите ми сюжети – всички срещу главния герой. В конкретния случай обект на всеобщата омраза е Игнейшиъс Периш. Преди година любовта на живота му – Мерин Уилямс – е била изнасилена и брутално убита, а извършителят на престъплението така и не е посочен. Целият град е убеден, че убиецът е именно Иг и че единствената причина момчето да се изплъзне от лапите на правосъдието, са връзките на баща му, известен музикант.
Година по късно в пристъп на пиянско безумие Иг осквернява лобното място на Мерин. На другата сутрин героят се събужда не само с ужасен махмурлук, но и с чифт рога, растящи от слепоочията му. Освен ексцентричен аксесоар, рогата са и своеобразен серум на истината – всеки, който ги зърне, споделя мръсните си тайни, престъпните си желания и най-отвратителните мисли, минавали някога през главата му. В началото изглежда, че бруталната искреност на околните ще доведе Иг до лудост. Не след дълго обаче той осъзнава, че рогата не са проклятие, а подарък, чрез който да разобличи убиеца на Мерин и да се освободи от вината си.
Цялата книга може да се характеризира много точно по следния начин – вдъхновяваща омраза. Страниците са пропита с цинизъм, жестокост, неприязън и религиозно отрицание. Главният герой е тласнат до ръба на ада и достига до
състояние, в което рогата стават неизменна част не само от тялото, но и от душата му. Пулсират от възбуда, когато някой се поддаде на влиянието им, ликуват, когато Иг използва способностите си да манипулира и разобличава, награждават притежателя си за мрачните му постижения с нови и нови сили, подбрани от личната колекция на Дявола. Джо Хил успява да предаде отдалечаването на Иги от човешкото и потапянето му в демоничното по много вълнуващ и интригуващ начин.
Мъничко се ядосвах, че авторът ме принуждава да се връщам в миналото точно тогава, когато напълно съм се поддала на динамиката на „рогатото” настояще.Частите, в които Джо Хил ни разказва за младежките години на Иг, са неразривна част от сюжета, но също така и най-слабото му място. Макар и наситени с психологизъм, те неудачно разкъсват историята точно на най-неподходящите места. Може би затова прочитането на книгата ми отне много повече време, отколкото обемът й предполага.
Тази есен се очаква по книгата да излезе филм с Даниел Радклиф в главната роля. Нямам търпение да видя екранизацията на романа, искрено се надявам добрата идея да не се изроди в поредната холивудска боза. Дотогава непременно ви препоръчвам да дадете шанс на „Рога“ и да се насладите на мрачно апетитната история за поредния танц на Дявола с човешката душа.
Прочетете какво мислят за романа Христо („Книголандия“) и Весислава („ART“).
