Роулинг отново плете нишките си умело и хитро в „Копринената буба“

„За теб ли преде жълтата си нишка копринената буба?
За теб ли готви гибелта си?”

Томас Мидълтън, „Трагедия на отмъстителя“

48 часа след първата ми среща с ,,Копринената буба”, новия роман на Дж. К. Роулинг (Робърт Галбрейт? Да зарежем псевдонимите още в началото), съм сериозно разочарована, че ще се наложи да изчакам близо година, за да прочета следващата част на поредицата за Корморан Страйк.

Който го може, си го може.

Роулинг е брилянтна и няма намерение да сваля нивото. Казвам това и си затварям очите пред случая ,,Вакантен пост”.

Със ,,Зовът на кукувицата” тя постави едно стилно и силно начало на криминална поредица, която надхвърля жанровите клишета с мекота на езика, интелигентно и интересно построени персонажи и сюжет, който разчупва условно рамкирания си характер. Така тя създава Корморан Страйк – висок и силен бивш военен, загубил част от крака си в Афганистан и загубил част от сърцето си в краката на красивата си ученическа любов Шарлот. Коравият и прям частен детектив по случайност започва работа с Робин – млада, изпълнителна и (разбира се) влюбена неосъзнато в опасността, която детективската работа предлага. Двамата започват неловка игра на Батман и Робин, която води до неочаквано добра комбинация. Слава Богу, Роулинг знае какво прави и рязко (но с лека въпросителна) избягва случването на любовна история между супергерой (с патерици) и супержена (с годежен пръстен от сноб) в името на разгазадавено на смъртта на топмодел.

С ,,Копринената буба” нещата се задълбочават. Читателят вече е запознат с Корморан и Роулинг не губи толкова време в обяснения на характера на героя си. Той е рязък, потънал до гуша в работата си и тотално лишен от желанието за емоционално обвързване. И за разлика от блудкава любовна история това остава така до края. При Страйк отива дама, която го моли да открие съпруга й, защото е изчезнал за пореден път. Ексцентричният съпруг е всъщност не особено успешен писател, който обича да създава изкуствени скандали около себе си с цел евтина реклама. Този път обаче рекламата очевидно е излязла извън всякакви граници, защото писателят е намерен убит по особено брутален начин и всички първоначални улики сочат, че това се е случило заради най-новия му ръкопис ,,Bombyx Mori” (иначе казано ,,Копринената буба”). Евентуалните извършители на престъплението са редица близки на писателя, който се оказва личност с твърде много врагове.

Самият черен роман, предизвикал бруталната екзекуция на писателя, е история, която поставя в лоша светлина съпругата му, любовницата му, редакторката му и дори самия му издател. Всеки един от тях е представен като сексуално и физически извратено същество, което го е използвало по един или друг начин.

Роулинг умее да плете нишките си умело и хитро. Онези, които са чели книгите за Хари Потър, добре знаят, че тя е почитател на модела на Чехов, който гласи, че ако в първо действие на сцената виси окачена пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението. Така че, ако умеете да се вглеждате в детайлите, най-вероятно ще разберете какво се е случило със злочестия писател още в средата на романа. Но авторката не е вчерашна и няма да потвърди дали сте разчели правилно малкия й знак чак до края на историята.

Излишно е да казвам, че ,,Копринената буба” е интересен роман. Това е неговото основно предимство. Той е жанрова литература, която въпреки че не гони високи цели и промяна на обществото, успява да изведе на преден план идеята за тоталното обезценяване на литературата в 21. век и пълното оглупяване на издателите и авторите в името на малко авангардна реклама. Всичко е продукт, дори и смъртта, особено собствената смърт. На няколко места различни герои споменават, че в днешно време много повече хора пишат, отколкото четат.

Всяка прилика с действителни лица и събития е просто случайна.

Нали така?

Писателите са хора, които съчетават в себе си десетки други хора. Това значи, че съществото им съдържа много повече болка, много повече разочарование, гняв и страх, отколкото това на един нетворящ човек. Но когато си творец, живеещ сред творци и мразещ и мразен от творци, как да се предпазиш от онзи, който се стреми към смъртта ти?

А когато си просто един куц частен детектив, как да оцелееш сред пошлото лицеремие на издателския бизнес и писателите?