Въздействието на необикновения приказен свят на Ръдиард Киплинг върху мен като дете може да се сравни с ефекта от екзотична подправка. Помня колко впечатлена бях от неговите приказки „просто така“ (оригиналното им заглавие е „Just So Stories”), от блестящите, остроумни и неочаквани хрумвания на фантазията на този „възрастен“.
Всички истории в сборника „Приказки“ (изд. „Златното пате“) с нов превод и адаптация ни връщат в далечното „минало-бешало“ време, когато нещата и животните още не са били това, което познаваме днес. Носорогът облича кожата си и я носи закопчана с три копчета под корема; слончето няма хобот, леопардът – петна, камилата – гърбица. Как и защо животните са се променили? Киплинг дава най-забавните и шантави отговори: носорогът дължи набръчканата си кожа на своето невъзпитание (кой го е карал да яде чужди сладкиши, нали?); слончето получава хобота си, защото е много любопитно; камилата – гърбицата си, защото е мързелива, а на кита му присяда лакомията му .
Със залеза на Британската империя донякъде залязва и популярността на Киплинг, тъй като е бил пламенен поддръжник на колониалната политика. Обвиняват го, че вярва в превъзходството на „белия“ човек, а в същото време заимства мотиви от африканските приказки. За мен в произведенията му по-скоро се усеща обогатяващата сила на докосването до чужда култура. В чистотата и неподправеността на възприятията той намира вдъхновение и отмора от морализаторската европейска традиция. Приказки без поука, създадени като на игра, наслаждаващи се на непредвидимостта и удоволствието от измислянето. Киплинг експериментира с английския език и облича своите хрумвания в невероятни каламбури и нови словосъчетания.
Преводът на Галина Златина успява до голяма степен да пресъздаде техния ефект. Отдавна не се бях радвала на такова словотворчество, при това забавно и мелодично: Бодливко-Кълбосвивко, Костенурка-Плавурка, обелко-тънкови и вкусно-плънкови банани, едвадишащи дървета, ягуарът Тихостъпчо. Много пластичен език, който предава хумора и богатите цветове на екзотичните сюжети, тече плавно и се чете с удоволствие. Единствено илюстрациите не съответстват на нивото на иначе чудесното издание на необикновените приказки.
Ако историите на Ръдиард Киплинг успеят да спечелят и вас с необичайните отговори на въпроса „защо“, можете да гласувате за тях през пролетта на 2014 г. за наградата „Бисерче вълшебно“!
Текстът е публикуван за първи път в сайта „Детски книги“.
