„Руският съсед“ на Михаил Вешим е като deja-vu в реално време – такова, на което ти се иска да се забавляваш, но се случва около теб и хич не ти е смешно. Определено по-добра от „Английският съсед“, до болка актуална сатира, която чисто контекстово те вкарва в книгата.
Ново плодородно е нормално селце от 21. век – на практика подминато от технологичния напредък, с основен живот, случващ се в кръчмата, и един шотландец за цвят. Той обаче изчезва, а на негово място се появява руски олигарх. И тогава започва реалният смях: купуване на кметските избори със съответните рейсове с изборни туристи (с бесарабски българи), усвояване на еврофондове и „възраждане“ на селото с производство във важни отрасли и дори собствена валута, та докато стигнем до организирания протест на селяните срещу руския тиранин.
Вешим наистина е чудесен в „Руският съсед“ – героите са повече от колоритни, майтапите са през ред, всяка нова глава започва с думата, с която е завършила старата, бабите имат фейсбук и се снимат на муцка пред огледалото… В общия случай, не спираш да се смееш 250 страници.
Книжката трудно ще бъде разбрана от чужденци, но е направо задължителна за всеки българин. В крайна сметка, трябва да можем да се смеем на свой гръб.
