Ау, поредната залежала рецензия (почти месец след привършването на книгата). Но пък с многопластови впечатления. Така де, „С дъх на канела“ е един от най-успешните романтични филми за тази година и книгата не трябва да бъде подценявана в това и качество.
Факт е, че много рядко виждаме роман, в който мъжът да разказва за любовната си мъка и за жертвите, които прави… Ако в средата на 20-те си години не изживееш тези неща, кога да бъде. И ако „скъпият Джон“ е идеалният облик на американския наемен (и доскоро българския наборен) войник, може би е хубаво да се запитаме какво й е на девойката – мъжът на живота ти (по моментни усещания) е далеко от теб. Налага се да вземаш решения, които не е сигурно дали са правилни.
И да, автор, пишещ предимно за млади момичета, ги вкарва в едно изключително мъжко съзнание. Харесва ми този опит на Спаркс да помогне на девойките да разберат мъжете, които много скоро ще бъдат до тях. И се надявам да успее. За да е по-добро бъдещето на американската нация. Примерно.
Сега сериозно. Много силно липсва автор като Никълъс Спаркс у нас. Изключваме чисто комерсиалната страна на неговите книги и безбройните му появявания в тийн-ориентирани медийни продукти (като това видео за „Последната песен“). Мисля, че е време издателствата да потърсят точно такъв човек, за да не се налага обществото ни да отглежда младежи под звуците на пошли чалга-текстове и малоумни диалози от БигБрадър.
