Радвам се, че не се наложи да чакаме дълго новия роман на Явор Веселинов. Писателят ветеринар попадна в полезрението ми напълно случайно миналата година с излизането на „Ноември”. Миксът от криминална загадка, мистика и еротика успя да ме заинтригува и ето че няколко месеца по-късно „Сънища” е в ръцете ми, наред с обещанието за скорошно излизане на следващата, четвърта поред книга на българския автор, за когото 2013 се очертава доста обещаваща.
Както „Ноември”, така и „Сънища” може да се похвали с грабваща окото корица, дело на живеещия в България американски експерт по специални ефекти Антън Клавс. Какво обаче се крие отвъд красивата корица?
„Сънища” ни пренася в един изключително благодатен и неограничаващ за въображението свят – този, в който попадаме след като затворим очи. Реалност, приютяващо човешкото съзнание и сбъдваща всичките му мечти, фантазии и страхове. Място, в което дори можеш да срещнеш любовта…
Работникът в рибна транжорна Яни Монов сам се убеждава в огромния потенциал на тази имагинерна вселена след като сънищата му го отвеждат на странно място, чиито обитатели носят номерирани униформи и са надзиравани от зловещите агенти на Черния крал. Едно лице обаче се запечатва в ума му – това на манекенката Лия, чиито виолетови обувки дълго ще се разхождат из мислите му. Любовта, разбира се, е от пръв поглед. И никак не е случайна. Скоро след това Лия катастрофира и изпада в кома, а Яни заболява от нарколепсия – състояние, което подчинява тялото му и постоянно го потапя в света на сънищата. Двамата се оказват в центъра на битка между доброто и злото, между близнаците Симеон и Калоян, родени съответно като резултат и като противодействие на висшата любов между Яни и Лия. Колкото по-крехка е връзката с реалния свят, толкова по-осезаема става вселената на сънищата за тях, пласт след пласт разкриваща им прелестите и опасностите си.
Тематиката на сънищата предлага почти неограничени възможности, от които Явор Веселинов охотно се възползва. На страниците на романа ще попаднете на всякакви създания – вълшебници, вещици, монаси, самураи, ангели, джуджета, великани, дракони. Ще посетите смъртоносния Еверест, заснежени планини, морета, слънчеви плажове, пустини, заледени водопади, магически гори, непристъпни храмове… Пейзажите се сменят постоянно, наред със сънищата на хората, чиито съзнания главните герои прекосяват. На отделни места авторът ни намигва, вплитайки ненатрапчиво и самия себе си в историята. Особено ми допадна и идеята за неосъществените мечти на велики исторически личности, които намират отражение в тази вселена – например непостроеният черен Тадж Махал, който злият близнак Калоян избира за своя резиденция, както и бойното поле на бленуваната от Наполеон последна битка, която така и не се случва в реалния живот.
Въпреки богатата си галерия от образи и измерения обаче, „Сънища” остави в мен по-скоро противоречиви впечатления. Защо?
Първо, имайки предвид, че изключителната любов между главните герои е основната движеща сила на сюжета, аз не усетих почти никаква химия между тях. Така и не разбрах защо Яни е така обсебен от Лия, нито пък как Лия е сравнително безразлична към Яни през по-голямата част на романа и изведнъж осъзнава, като че от нищото, че и тя го обича. Знам, че любовта не задава и не отговаря на въпроси, но все пак… За мен тяхната връзка остана неправдоподобна и някак изкуствена. Предполага се, че и двамата са „важни” и „различни”, носители на някаква особена сила, която поддържа хармонията в кажи-речи цялата вселена. В моите очи те не успяха да затвърдят, че са специални и изключителни нито заедно, нито поотделно.
Второто, което ме подразни, е липсата на динамика. Макар разходката из десетките различни светове и сънища да ми беше приятна, тук, за разлика от „Ноември”, градирането на историята и напрежението липсва. Дори финалната битка между доброто и злото просто не се случва, въпреки събирането на двете армии на Наполеоновото бойно поле. Книгата е по-описателна и философска и може би ще остави гладът ви за изненадващи обрати и задъхващи сблъсъци неутолен.
В крайна сметка бих ви посъветвала да гледате на „Сънища” като на приказка – от тази перспектива ръбовете й се заглаждат. Книгата е ненатоварващо и приятно четиво, но накрая остави в мен чувството, че част от потенциала й е неосъществен. Въпреки това чакам с любопитство следващата творба на Явор Веселинов – харесва ми как смесва реалността с необикновеното, а и вярвам, че оттук нататък книгите му ще стават все по-изпипани.
