Отново една от „вечните“ книги с универсални изводи… „Сбогом на оръжията“ не се оказа това, което очаквах след първите 20 страници, когато човек обикновено разбира дали си струва да продължи или просто трябва да се откаже.
Всъщност останах много по-доволен, отколкото бяха първоначалните ми очаквания – не си представях, че с журналистически стил на писане с прости и кратки изречения може да се изгради пълната картина на войната и любовта в най-красивото им взаимодействие.
А Хемингуей проследява цялото развитие на отношенията между главните герои от самото начало – когато връзката им е само едно увлечение, за да стигне до създаването на едно цяло – в момента, когато двамата са си достатъчни, за да живеят завинаги щастливи. И на фона на войната се позиционира красивата любов. Създава се нов живот, който обаче предварително е обречен. И повлича останалите със себе си.
Една страстна история за начина, по който войната сближава и отдалечава. За вярата и безверието, за надеждата и разочарованието. За това, което остава, когато трябва да започнеш отначало, загубил онова, което доскоро те е описвало.
