Във втора книга от Лунните хроники на Мариса Мейър част от загадката се разплита, но се появяват нови въпроси и нови герои. Синдер, която се оказва законната наследница на Луната, бяга от затвора, за да търси отговори за изгубените си години и своя произход. А за да ги получи, трябва да намери Мишел Беноа.
И така, тя е на път за Франция, заедно със своя чаровен спътник и съучастник в бягството, капитан Трън. Но Мишел Беноа е изчезнала и нейната внучка Скарлет отчаяно я търси. На помощ ще й се притече не кой да е, а Вълк – уличен боец, но и доста повече. Ако все още не сте се досетили, Скарлет е Червената шапчица, а лошият вълк не е никак лош, а доста секси и объркан.
Мариса Майер отново е успяла да заплете интересен сюжет, гарниран със старовремски приказки, и резултатът е повече от успешен. Усетът към детайла е майсторски и дори имената не са случайни. А заемките и препратките към оригиналните истории са гениални. Така например, когато Вълк се биеше в една от организираните улични борби, негов противник се оказа човек с прякор Ловеца. A какво е една приказка без лошия герой, в случая злата кралица Левана на Луната. Тя все така безуспешно се опитва да намери Синдер и поставя император Кай пред непоносим избор.
„Скарлет” на Мариса Мейър е успешно продължение на Лунните хроники. Действието тук е по-динамично и по-бързо развиващо се, след като вече интригата е заплетена и предстои само нейната развръзка. Както следва за подобен жанр книги, има развитие и в способностите на героя, който трябва да срази злодея. А именно, отключените вече лунни сили на Синдер, които ще се окажат много по-могъщи от тези на Левана. Ще трябва да изчакаме следващата книга, която ще излезе на английски през февруари месец 2014 г., за да видим ролята на Скарлет и Вълка в цялата история.
Третата книга от поредицата се казва „Крес” и, както вече написах, имената не са случайни, тъй като cress, в превод от английски, значи кресон. Това е билка, която се използва в салатите. Крес е името и на новата героиня, която всъщност ще се въплъти в образа на Рапунцел (името означава вид салата). Аз лично нямам търпение, особено след като прочетох отзиви от други блогъри, които се чели ръкописа.
Можете да видите ревюто на „Синдер“, книга първа от „Лунните хроники“, тук.
