Когато четох „Second Life“ за първи път, не ми хареса. Не защото книгата беше зле написана, даже напротив – беше най-изпипаният (и впоследствие най-успешният) от излезлите до момента романи на иначе много любимата ми Станислава Чуринскиене. Просто темата за виртуалното съществуване ми се стори толкова далечна от мен – дете, което си играе в реалния свят и не се занимава нито със сайтове за запознанства, нито с Фейсбук (тогава май още нямаше такова животно), нито с дигитални фантазии. След известно време я препрочетох, за да не ми хареса отново и да се затвърди като най-нелюбимият ми роман на Станислава. Това беше и причината да не се втурна към книжарницата, когато разбрах за новото издание „Second Life: Reloaded“ (изд. „Президент“). Не бях убедена, че един пореден прочит ще ми промени мнението. Както се казва обаче, „три пъти за щастие“.
Според мен завръщането при една книга е възможно най-доброто мерило за това как си се променил самият ти през времето, в което не си я докосвал. По „Second Life: Reloaded“ съдя, че сега съм в пъти повече текст и холограма, отколкото съм била през 2008 г. Че най-сетне съм съзряла достатъчно, за да влизам в определени конфликти със себе си. Че заради това съм станала и по-объркана. Че съм изгубила нещо, което ми липсва. Че имам болезнена склонност да си губя времето. И че не знам дали се радвам, че този път разбирам книгата много по-добре.
На пръв прочит „Second Life: Reloaded“ е история за интернет емигрантството. Тя разказва за живота на хората, които решават да зарежат телата си и да цифровизират душите си. Те не стават от клавиатурите си, общуват изцяло виртуално, посвещават се на Мрежата (наричана още Кучката) и нямат потребност да напускат нейното лоно. Пристрастеността е почти наркотична – пълно потапяне и екстаз, последвано от жестоки пристъпи на отрицание, които съсипват и психически, и емоционално. Изходът е или изцяло да зарежеш Кучката, или да се предадеш и да я оставиш да диктува живота ти до края на дните ти.
Станислава Чуринскиене
Главната героиня Liv_Christine провежда контролиран експеримент в Мрежата, който да й даде достатъчно материал за нова книга. Лив (разбира се, това не е истинското й име) ограничава максимално реалните си контакти, прави си регистрации в множество сайтове за запознанства, често с фалшиви профили, и се впуска с главата напред в дигиталните води, за да опознае живота на интернет емигранта. Той се разкрива пред нея в цялата си прелест, предлага й невероятно изобилие от контакти, включително и бързи възможности да се гаври с онези, които си го просят, без да търпи негативните последствия от това. А Лив е интелигентна, интересна, многопластова и се наслаждава на предизвикателството.
В началото Мрежата интригува и забавлява Лив. Примамва я с податливостта си. Ето кое най-обичаме на виртуалната реалност – идеята, че я моделираме по собствен образ и подобие, че можем да я населим с наши версии, компенсиращи емоцията, която искаме да изразим в реалността, но вместо това прикриваме и потискаме. Мрежата обаче е твърде дружелюбна – дотолкова, че не усещаш как потъваш ли, потъваш в в уютните й селения, как се отпускаш в дигиталните й обятия и вече не просто не можеш, а и не искаш да се отскубнеш от тях. Постепенно интернет става основен източник на положителни емоции и интересни преживявания в живота на Лив. Героинята обаче допуска непростима грешка, която я поставя в истинска опасност – опитва се да отнеме на Мрежата една от човешките й холограми.
В романите на Станислава винаги има страшно много психологизъм, който в случая пречи на „Second Life: Reloaded“ да бъде просто поредният анализ на дигиталната ера. Даже не съм убедена, че книгата въобще е посветена на интернет. Защото проблемът, когато интернет съществуването се превърне в такъв, не е във виртуалната среда. Не е в социалната мрежа, не е във фалшивите профили, среднощните чатове и светещите екрани. В нас самите е. Нищо човешко не е чуждо на Мрежата, която сама по себе си е човешко творение и е населявана от човеци. Дали изобщо има някаква мрежа, или пак сме си само ние с нашите си проблеми и безумните им разрешения?
„Second Life: Reloaded“ е история от 2008 г., но днес сякаш е по-актуална от всякога. Когато е писан романът, големият бум са били сайтовете за запознанства. В момента бумът е ескалирал в истински Голям взрив – социални мрежи, смартфони, интернет нон стоп, нулеви ограничения на достъпа ни до Мрежата, независимо къде се намираме, независимо дали сме на работа, на лекции, на среща или сами у дома. Всички сме в някакъв стадий на интернет емигрантство и всекидневно вграждаме в реалния си живот късчета от виртуалния. Струва ми се обаче, че колкото и да обикаляме из Мрежата в търсене на това, което толкова много вреди на психиката и отношенията ни, накрая все се връщаме при себе си.
За книгата са писали също „Книгозавър“ (за първото издание) и Темз в „Книжно: На по книга, две“.
Прочетете ревюта и за други две книги на Станислава Чуринскиене – „Инцидент“ и „От Космоса с любов“ (тук и тук).
