„Седем. Стихотворения с биографии“ (изд. „Хермес“) е първият ми досег с поезията на Мирела Иванова и мисля, че няма да бъде последният. В тази красиво оформена стихосбирка са събрани различни творби – различни по стил, по дължина и по историите, които разказват. А аз обичам поезията именно заради безкрайните истории, които могат да се открият само в една строфа, само в един ред…
Събраните стихове са малко повече от седем и са вдъхновени от реални събития, белязали живота на авторката през годините. Мирела Иванова разказва за любовта, която ти пресича пътя, подобно на черна котка, и те омагьосва завинаги. Припомня си трудния живот на прехода и колко по-тежък се усеща той за „деловата жена“, за майката, която сякаш се опитва да носи целия дом на раменете си, да събере бъдещето на семейството си в девет торби и да дочака трамвая към едно по-добро утро.
„Седем. Стихотворения с биографии“ започва с по-леки, по-общи теми, които клонят към абстрактното. Езикът е изпъстрен с алегории и сравнения. Стиховете постепенно се приближават все повече до реалния живот, стават по-конкретни, но и по-мрачни. С всяка следваща строфа ефирната ленена рокля се превръща в метафора на живота, новите обувки стават средство за едно невъзможно бягство от ежедневните несгоди. Виждаме как една майка се моли за живота на детето си, как една дъщеря се сбогува за последно с баща си.
Мирела Иванова (снимка: „Хермес“)
Всеки любител на поезията може да открие нещо за себе си, защото стихосбирката е една амалгама от стилове. Творбите са с различно оформление, обем и ритъм, а към някои от тях, които авторката избира да нарече балади, има кратка прелюдия. Чрез това „представяне на сцената“ читателят може да разбере по-добре действието, което предстои да се разгърне пред очите му. Така думите стават още по-реални, а емоциите – още по-силни, защото осъзнаваме, че са истински и изстрадани.
Послесловът от Митко Новков вплита всички стихове в завършен текст, който дава едно тълкуване на името и на различните послания в поетичната книга. Въпреки че има твърде много религиозни мотиви за моя вкус, този своеобразен заключителен анализ обръща внимание на някои много важни образи, които срещаме в книгата – ролята на жената и майката, вътрешната сила, благодарение на която превъзмогваме болката и продължаваме напред. Това сякаш дава още по-голяма тежест на написаното и ако сме се разпилели в мисли и емоции по време на четенето, сега може да се съберем и да се опитаме да осмислим думите на авторката.
Аз обаче съм привърженик на идеята, че поезията първо се чувства и чак после (ако изобщо може) се разбира. Някои от стиховете на Мирела Иванова носят любов, увереност, воля за живот, но стихосбирката пробуди у мен предимно тъга. Към края обаче се зароди и една тиха вяра, че трудните моменти могат да ни направят по-силни и от тях наистина се ражда красива поезия.
Не пропускайте да посетите премиерата на стихосбирката тази вечер, 11 май, от 18:30 ч. в Камерна зала на Народен театър „Иван Вазов“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
