Сборникът с разкази „Среща с медуза” бе една от първите фантастични книги, които прочетох, и допринесе до голяма степен за любовта ми към научната фантастика. Още тогава най-дълбоко впечатление ми направи повестта „Проходът” от Кир Буличов, включена в сборника. Тогава текстът ми се стори незавършен и в мен останаха безброй въпроси, които най-сетне, години по-късно получиха своите отговори.
С романа „Селцето” Буличов довършва историята на оцелелите от космически кораб „Полюс”, който преди 20 години се е разбил в планината на изключително враждебна планета. Хората трябва да се справят не само с липсата на каквито и да е условия и технологии на цивилизацията, но и ежедневно да оцеляват в сурови климатични условия с агресивна флора и фауна. Все пак оцелелите са успели да изградят примитивно селище, да създадат училище, в което да преподават знания на децата, които са отраснали на планетата след катастрофата.
За любителите на динамиката и екшъна книгата ще бъде разочароваща. Действието е бавно и мъчително, точно каквото е било и намерението на автора, според мен. Защото в реалния живот нещата се случват точно по този начин. Всяко нещо отнема време, подготовка, планиране и доста работа. По същия начин и героите с големи трудности стигат до разбития космическия кораб, който се намира високо в планината, и след това изчакват още една година преди да могат да предприемат ново пътешествие до него. Междувременно с наличните средства успяват да направят балон, с който, при едно от тестовите излитанията, виждат летящ обект, сигнал, че на планетата има други хора. А всъщност се е случило неочакваното – дошла е нова експедиция от Земята, с цел да изучи планетата. Новите посетители дори и не подозират, че има оцелели, а последните трябва да намерят начин да се свържат с тях.
Докато тече разказът, авторът задава въпрос, на който не дава отговор, а именно дали е по-добре да се загърби науката и всички достижения на цивилизацията, за сметка на оцеляването. Новото поколение не познава нищо от света на своите родители, децата на техните деца ще се върнат в зората на човешката история като земеделци и ловци.
В лицата на двамата основни протагонисти Олег и Дик, Буличов противоставя учения срещу ловеца. В един първобитен свят Дик е перфектния бъдещ водач, чийто сетива са изострени и в синхрон с природата, но той не се интересува от нищо повече от лова и оцеляването. Докато Олег е ученият, който физически не е толкова силен, съответно е по-малко пригодим в това ново общество, но е носител на всички знания и умът му се стреми към нещо повече. Аз все още не съм си отговорила на въпроса кое е по-добре, но не мисля, че има само един правилен отговор.
