Историята в „Семейство Тъпашки“ (изд. „Enthusiast“) е толкова забавна и естествено очарователна, че не трябва да бъде подминавана от никого. Възрастта на читателя отново няма значение, разбира се. При Роалд Дал всичко е възможно да те впечатли. При Роалд Дал всичко е допустимо да се случи. В „Семейство Тъпашки“ очевидно въображението му доста се е развихрило, повече и от най-смелите ми очаквания. Докато четях какви номера си погаждат двамата съпрузи господин и госпожа Тъпашки, постоянно се усмихвах.
Накратко, господин Тъпашки е противен и смърдящ 60-годишен старец, със стърчаща брада като четина, която господин Тъпашки не мие с години. Въпросната брада е толкова гъста, че в нея може да се намерят остатъци от храна, „които господин Тъпашки обичаше да си похапва“. И ако току що се отвратихте от единия главен герой, нека Ви представя госпожа Тъпашка, която далеч не е за подценяване по противност. Някога млада, сега тя е ужасно погрозняла. Има стъклено око, което винаги гледа „в противоположната посока“ и бастун в дясната си ръка, но не за да си помага при ходенето, а „за да удря разни неща, например кучета, котки и малки дечица“. Е, представихте ли си достатъчно добре госпожа Тъпашка? Ако не сте, не се притеснявайте, Куентин Блейк е достатъчно красноречив за пореден път със своите илюстрации в книгата.
И след живописните описания на главните ни герои следват най-живописните пакости, които могат да извършат тези двама възрастни, уж пораснали хора. А тези номерца, които си погаждат един на друг, са толкова изобретателни и хитри, така остроумни и неочаквани, че чак ти се приисква да си водиш записки. Но аз ще оставя любопитството Ви незадоволено. Ще кажа само, че ще разберете как госпожа Тъпашка не изпуска от очи господин Тъпашки, както и какво е скилиуиглър и защо е толкова опасно да е в леглото ти. Ще научите и кои са най-горчивите спагети на света, благодарение на тайната съставка на госпожа Тъпашка. Но любимият ми номер, който признавам за най-оригинален, си остава странният бастун, който господин Тъпашки измисля за госпожа Тъпашка. Този номер, честно казано, май е и най-оригиналното нещо, което съм чела като част от сюжета в книгите на Роалд Дал досега. Казано по друг начин – една изумително добра идея, която има изумителни последствия. А уж е само един странен бастун…
И за да не ни стане случайно скучно, че четем само за госпожа и господин Тъпашки (макар че е почти невъзможно да ти стане скучно, когато си в компанията на Роалд Дал), авторът решава да вкара още герои в историята – маймунките Мъгъл-Уъмп и птицата Роли-Поли. Тяхната роля хич не е за подценяване, както не бива да се подценява и лепилото, наречено „няма-пускане“.
На края на „Семейство Тъпашки“ отново намираме интересни факти като този, че Роалд Дал всъщност мразел бради, намирал ги за „отблъскващи и мръсни“, затова и господин Тъпашки е изобразен по този начин в книгата, а именно – като отвратителен и смрадлив персонаж.
И в заключение ще добавя, че в „Семейство Тъпашки“ има, както винаги, поне няколко поуки. Една от тях е, че когато си помагаме един на друг, можем да постигнем много повече, или както е казано в поговорката: „Задружна дружина, планина повдига“. В случая задружната дружина преобръща цяла стая по един необикновен начин и така семейство Тъпашки накрая стават жертва на най-големия номер в книгата.
Да не забравя да спомена и любимия си цитат в книгата, който прочитаме при описанието на госпожа Тъпашка като част от обяснението защо всъщност тя погрознява с годините:
„Човек, който има добри мисли, никога не може да бъде грозен. Дори, ако носът ви е гърбав, а устата – крива, а зъбите ви стърчат навън, щом мислите ви са добри, те ще сияят по лицето ви като лъчи и вие винаги ще изглеждате прекрасни.“
Тук е момента да призная, че се старая да чета една по една всички книги на Роалд Дал, особено детските. Имам си фаворити сред тях още от детство като „Матилда“ и „Вещиците“. Сега спокойно мога да кажа, че „Семейство Тъпашки“ удачно и достойно успя да се вреди сред моите фаворити! И се хващам на бас, че и с Вас ще се получи така!
Още ревюта за книгите на Роалд Дал можете да прочетете тук.
