„Партизански роман?! Хм, нещо му е станало на Алек Попов”, вероятно са си казали много хора. От плашещите разкази, през съвременните романи, та чак и книга за „героичните подвизи” на две близначки „в бурята на историята”, каквато е именно „Сестри Палавееви”. Всъщност, защо не – всяко време рано или късно трябва да бъде осъзнато. А за партизаните у нас скоро не се е писало нищо художествено, не и след официалния край на нуждата от пропаганда.

В началото на 40-те две близначки от буржоазно семейство, чиито баща е търговец на кожи (който явно дере кожите на бедните пролетарии), решават да се присъединят към „праведната” страна на борбата и да се опълчат срещу капиталистическото и фашисткото зло. Затова изрисуват портрета на Царя на централното стълбище на училището си и „хващат гората”.

И тогава Алек Попов започва с всички възможни средства да осмива онзи период, замесвайки амалгамичка от приключения и идеологически дискусии. И там, някъде в спора, се ражда… смехът. Въпреки че изобщо не е смешно, разбира се, но човешките идеали са някак неприкосновени и нямаме право да се сърдим на никого. В крайна сметка си става ясно кой какво и най-вече кой кого (макар че идеята за сменяне на имената между двете главни героини е директен и звучен шамар върху насилственото заличаване на личността в соц обществото). Идеалите са изоставени на заден план, защото суровостта на реалността ти завира шашка динамит… и те оставя да висиш като комиксов герой в много лоша соц-анимация. Така де, на война като на война.

Определено трябва да кажа, че съм с противоречиви чувства. И не защото книгата е слаба – напротив, интригуваща и динамична е, образите се развиват постепенно, а обратите са невероятно яки. А просто защото някъде в моята глава светва лампичка, че сатирата се прави индиректно, осмиването не трябва да е с лесно различими похвати. Такава ми беше болката и с „Кастинг за месия” на Петър Делчев.

Обаче… иде лято. Ще имате много време за плаж. И точно докато се чудите коя книга да подхванете, така че да не ви напряга много, се сетете за „Сестри Палавееви в бурята на историята”, която освен усещането за истински приключенски роман, ще остави в съзнанието ви и горчив спомен за едни лоши неща, които не е хубаво да се случват отново. Приемете тази книга като ехо от една лоша синоптична прогноза за бурята на историята и се посмейте заедно със самата история.

Ревю за книгата и при Христо в „Книголандия“