Има няколко признака, че една книга е добра. За всекиго тези признаци са различни. За мен първият такъв е, че не спираш да четеш въпросната книга, буквално във всяка свободна минута – без значение от време, място и подходяща светлина. Вторият признак е, че героите така се срастват с теб, че чувстваш как образите им се вкореняват в съзнанието ти, едва ли не завинаги. Третият признак е, че след прочитането на книгата осъзнаваш ясно, че ще я препоръчваш непрестанно на всеки твой познат. И на последно място, но не по важност, четвъртият признак на добрата книга е, че макар и последната прочетена страница да е отплувала отдавна, заедно с цялата книга, към рафта на библиотеката, същата тази книга още е пуснала котва в душата ти, седмици по-късно…
„Шантарам“ (изд. „Orgon“) притежава всички гореизброени признаци за добра книга, че и много повече. Носител е на специална награда за превод „Кръстан Дянков“ за 2010 г. За този роман суперлативите са толкова на брой, колкото са звездите в небето. Чакам с огромно нетърпение филмовата му версия, след като авторът Грегъри Дейвид Робъртс е продал правата за адаптация на Джони Деп и Warner Bros за цели 2 милиона долара и в момента би трябвало да пише там някъде сценария за филма.
„Шантарам“ е световен бестселър, автобиографичен роман за живота на един беглец, Грегъри Дейвид Робъртс – мъж с „крехко самоуважение“, станал зависим от хероина, който изведнъж се оказва с провален живот и зад решетките, осъден за въоръжен грабеж. Робъртс извършва така бленуваното за мнозина успешно бягство от затвора в родната си Австралия и успява да открадне още няколко години от живота си, които прекарва предимно в Бомбай. Научава се да говори морати и хинди, заживява в истински индийски коптор заедно с бедняците и става техен лекар.
И понеже „…рано или късно съдбата ни събира един по един с всички хора, които ни показват какви е можело и какви не бива да станем“, в Бомбай героят среща Карла с нейните интересни размисли за живота, Карла, в която се влюбва до болка. Пак там, в Бомбай, среща Прабакер (Прабу), чиято голяма усмивка можем само да си представяме. Прабу се превръща в истински другар и спътник в живота на протагониста. Отново в Бомбай героят на Грегъри, приел в последствие името Лин, се запознава и с Кадербай – босът на Бомбайската мафия, който му става като роден баща. Заради Кадербай Грегъри-Лин се превръща в „професионален престъпник“ . Заради него отива и на война в Афганистан.
Не знам откъде по-напред да започна и не съм убедена, че знам как се пише рецензия на толкова дебела книга, изпълнена със смисъл. Знам обаче как се пише рецензия от душа. Това и ще се постарая да направя, защото Грегъри Дейвид Робъртс е направил същото – вложил е душата си в „Шантарам“. Чувстваш я през цялото време – може би защото книгата е писана цели 13 години, а може би защото първите два варианта са били унищожени, което помага на автора да я доусъвършенства.
„Но душата няма култура. Душата няма национална принадлежност. Душата няма цвят, акцент и начин на живот. Душата е вечна. Тя е една. И когато сърцето изживява своите мигове на истина и на скръб, душата не може да бъде усмирена.“
„Шантарам“ е превъзходен, интересен, увлекателен роман. Книгата е пълна с красиви думи, умело изписани изречения и небрежни на пръв поглед мъдрости. Много добри попадения имаше в сравненията, които авторът прави. Изключително силно впечатление ми направиха описанията на очите на хората, особено на любимата му Карла. Тези описания бяха толкова живописни, сякаш или ги е премислял дълго (поне по 100 пъти), или напротив – писал ги е с лекота…
„Халед, първият ми учител, беше човек, който носеше миналото си в храмовите огньове на очите си и поддържаше пламъка с късчета от разбитото си сърце.“
Страниците определено носят различен аромат на нещо авантюристично, човешко, живо, истинско… Книгата се чете с пъргавината на заек, независимо от огромните си обем и тежест. Всяка случка в нея така неусетно те отвлича, че на моменти имаш чувството, че телепортирането е станало възможно и ти си там някъде, в Бомбай или в селото Сундер, където Грегъри прекарва 6 месеца с Прабу и родителите му. Книгата разтуптява сърцето ти, думите са натежали от огромния копнеж за прошка. Прошка, която авторът не спира да търси, защото „всеки удар на човешкото сърце е цяла вселена от възможности…“.
„Шантарам“ е роман за надеждата, за късмета, за смелостта, за любовта, за борбата за живот, за изгнанието, за срамотата, за срама, за отмъщението, за честта и дълга, за спазените обещания, за напътствията на сърцето, за мечешките прегръдки, за онази неписана дилема, дали хората могат да се променят и да стават по-добри, но най-вече – роман за свободата.
Мъдра книга, която ни кара да се питаме съществуват ли случайности и съвпадения, има ли цена за мечтите и има ли значение кое място приемаш за свой дом… Задаваш си въпроса кога и как си даваш сметка, че „нищо вече няма да е същото“? Защо „понякога трябва да се предадеш, за да победиш“? Наистина ли „понякога е нужно да постъпиш неправилно, воден от правилни подбуди“?
Ще завърша с един от многото цитати, които съм си отбелязала и които дълбоко ме трогнаха, а размишлението оставям на вас:
„Единственото царство, което прави човека цар, е царството на собствената му душа. Единственото могъщество, което наистина имаше стойност, е могъществото да направиш света по-добър.“
Най-хубавата новина е, че Грегъри Дейвид Робъртс в момента усилено работи и по продължението на „Шантарам“, което ще се казва „The Mountain Shadow“. Това разбрахме от фен страницата му във Фесйбук, която можете да намерите тук. А още ревюта за „Шантарам“ можете да прочетете в Книголандия и в „Книгозавър“.
