„Така започва всичко – с една жена, с един град и с малко късмет…“
Индия е една от страните, които винаги ме изумяват. Място, което непременно искам да посетя. Място, в което мизерията върви ръка за ръка с лукса. Място, където усмивката не слиза от лицата. Където обичта и прошката помитат като лавина мръсотията в душите на хората, пречистват ги, за да посрещнат новия ден, готови да поемат отново по пътя на живота…
И ако в „Индийската принцеса“ животът в Индия бе пречупен през калейдоскопа на сияйното величествено царуване на Джагатджит Сингх, в „Шантарам“ картината е нарисувана през погледа на обикновения човек.
„Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс е Живот. Животът на австралийския хероинов наркоман, избягал от строго охраняван затвор. Животът на една любов, от разцъфването на нежните й цветове до разпиляването на увехналите листенца. Израстването на личността на един „гора“, постепенно превърнал се в чистокръвен „мумбаикер“. Познанието за себе си. Изкуството да обикнеш. Силата да простиш.
„Шантарам“ – човек на мира…
Книгата не е от онези, които се четат на един дъх. Не само заради внушителния й обем от 867 страници. Тя наистина е събрала в себе си онази непозната част от Индия, която само някой, напълно предал се на древната страна, на древната култура и на невероятната добрина на индийците може да открие. Индия отвътре – това май е най-точното определение, което мога да дам… Индия с просяците, Индия със законните рушвети. Индия, в която можеш да извършиш над 30 международни престъпления в рамките на няколко часа и да знаеш, че си като останалите. Индия, в която всеки приема съдбата си, защото осъзнава своята част от вината. Индия, в която прошката към себе си и към противниците ни ни дава най-ценното, към което се стремим. СВОБОДА!
Авторът разказва своята собствена история от момента на стъпването му на летището в Бомбай. Преследван от австралийските власти, той се озовава в напълно непознат град. Първоначално потресен от безкрайните бордеи и от нищетата, за Лин (името, с което героят е известен в Бомбай) започва един напълно нов етап в живота, щом слиза от автобуса в центъра на града и се запознава с Прабакер. Дребничкият индиец с ослепителна усмивка повежда престъпника, скрил в себе си натрупания с години гняв, по пътя на себепознанието, откривайки му простите и затова прекрасни истини, известни на всеки индиец. Много е лесно, просто трябва понякога да се довериш, да се отърсиш от хилядите съмнения, да се предадеш, за да откриеш скритото, което често е пред очите ни.
Постепенно Лин опознава най-тъмните кътчета на града, научава стотици изумителни за един чужденец неща, опознава „огъня“ в хората и в челен сблъсък се запознава с Карла. Карла Сааранен, изключително красива, с изумрудено зелени очи, катраненочерна коса и осанка, всяваща респект у всеки. Карла, криеща тайните си зад стоманени врати. Карла, която нито за миг не губи разума си. Дори и заради любовта. Въпреки любовта.
В тази книга наистина има всичко. Философските размишления за живота, смъртта, синовната обич и прошката са умело съчетани с културата и пъстротата на живота в индийския град и село. Гангстерските сделки, измамите, рушветите и въшките в индийските затвори вървят ръка за ръка с живота в бордеите и войната в Афганистан. А в центъра на пъстрата картина е Лин – Шантарам, австралиецът гангстер, лекуващ болните от холера в бордея, в който живее; белият с голямо индийско сърце, научил местния диалект марати. Любимецът на бедните, приятелят на Абдел Кадер Хан – Кръстника на бомбайската мафия. Писателят фалшификатор. Силният мъж с добро сърце, понасящ юмруците на съдбата и приемащ усмивката на живота. Шантарам.
Много книги преминават по повърхността на чувствата ни като лек бриз, без да оставят трайни следи. Има такива, с които живеем, докато ги четем, но после магията им над нас се стопява като сняг с прелистването на последната страница. Но онези книги, предизвикващи буря от чувства, които помним цял живот и предопределят до известна степен личностното ни развитие, са рядкост. „Шантарам“ за мен е от този, последния вид книги. Мисля за нея непрекъснато, дори и след като я затворих. Преписах цели пасажи, които ме вдъхновиха. Думите все още се леят в душата ми и не мога да приема напълно факта, че историята, описана на страниците й, е автобиографията на Греъри Дейвид Робъртс!
Изумителна книга, неслучайно спечелила специалната награда за превод „Кръстан Дянков“ за 2010 г. Книга, която всеки би трябвало да притежава в библиотеката си. Книга, която аз лично вече нося в библиотеката на сърцето си!
– See more at: http://old.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2288:shantaram&catid=3:review&Itemid=27#sthash.V3jTfAgp.dpuf
