„Щастието е чаша чай с теб“ (изд. „Хермес“) на Мамен Санчес седя в купчината ми за четене почти година и все чаках подходящия момент да я започна. Краят на лятото, а после дъждовната английска есен и зима хич не ме предразполагаха за слънчева Испания, която сякаш щеше да ми се изсмива в лицето на фона на вятъра и дъжда. Но дойде пролетта и реших, че е крайно време за нещо топло и оптимистично със съвсем лека щипка тайнственост. И книгата ми донесе точно това настроение на оптимизъм и веселие, които търсех.
Заедно с Атикус Крафтсман се пренесох от студена Англия в топла Испания в малкото издателство „Либрарте“, с неговите пет служителки – Берта, Асунсион, Мария, Габи и Солеа. Всъщност Атикус е син на собственика на издателството, което е част от „Крафтсман & Ко“, и е натоварен с неприятната задача да затвори „Либрарте“. Само че жените поемат нещата в свои ръце и съставят план за отвличане на вниманието, който включва стари поеми и гореща Андалусия. Красивата Солеа е натоварена със задачата да развлича Атикус, докато останалите се опитат да направят „Либрарте“ печелившо. Разбира се, любовта се намесва, причинявайки малко объркване, и Атикус изчезва, което води до полицейско разследване и нови усложнения, но в крайна сметка всичко се подрежда.
„Щастието е чаша чай с теб“ е от книгите, които се четат за часове и те оставят ведър и оптимистично настроен. Мамен Санчес пише леко, с фино загатнат хумор. Това си е женски роман, който ще бъде разбран и оценен предимно от дамите. Най-малкото всяка една може да се припознае напълно или отчасти в образите на петте героини. Почти всички роли на жената са обхванати чрез тях – старата мома, уморената и неоценена майка, разведената, влюбената, копнееща за деца и свободната. Пък и това е история, в която се водиш от емоциите, не от разума, и нещата се решават по съдбовен и интуитивен път.
Жените, противно на мъжете, са в състояние да говорят за един проблем с часове, без да се опитват да му намерят решение. Дори без да планират следващата стъпка. Само си говорят, докато им пресъхне устата и им свършат сълзите. И докато им засмъдят очите и стане време да се прибират вкъщи. Въпреки че, наистина, вече щяха да отнесат само половината от тежестта на проблема върху плещите си.
Освен всичко друго Мамен Санчес описва Гранада и Андалусия, които носят в себе си уникално съчетание от две култури. Дори и да не сте почитатели на горещата кръв и фламенкото, ще ви се прииска да посетите тази част на Испания и да се потопите в местния колорит.
Една чудна книга за красотата на живота в малките неща и дребните удоволствия, които в крайна сметка ни правят щастливи. Понякога щастието е просто чаша чай с любимия човек.
