„Сянка и кост” – история за бели елени и черни мъгли

„Сянка и кост”, първата част от трилогията „Гриша”, грабна вниманието ми с обещанието да разкаже една вдъхновена от руската митология история. След като Рик Риърдън ме спечели със своята интерпретация на гръцките, римските и египетските легенди, се убедих, че новата фентъзи литература е отупала праха на тази древна съкровищница и умее да създава интересни светове от нея.

Как се е справила със задачата Лий Бардуго?

Столетия наред Равка е разполовена надве от Долината на смъртната сянка – провален експеримент на могъщ магьосник, мрачна ивица земя, обитавана от кръвожадни чудовища. Разделението на огромната територия е отслабило някогашното величие на царството и го е превърнало в лесна плячка за заобикалящите го страни, с които Равка е в непрекъсната война.

Основната сила на Равка е елитната Втора армия, наречена Гриша. Гришаните са смесица от магьосници, воини и учени, които се обучават да контролират материята. Някои от тях владеят елементите, други са лечители, а трети – сърцеразбивачи (в буквалния смисъл на думата). Тази богопомазана група се радва на охолен живот в дворците на владетеля и запълва времето си с любимите хобита на всеки придворен – суетата и сплетните.

От съвсем различно тесто е замесена Алина Старков, обикновен картограф в царската армия. Алина е невзрачна и недоверчива героиня, отраснала в сиропиталище. Момичето не предполага, че съдбата е избрала точно нея за Призоваваща слънцето – дарба, която би могла да унищожи Долината и  отново да обедини Равка, донасяйки така желания мир.

Когато спасява живота на най-добрия си приятел Мал при нападение на чудовищата от Долината, способностите й са разкрити и Алина е принудена да замине за царския дворец, където да бъде обучавана като Гриша. Животът сред високомерните и повърхностни гришани  разбива всичките й илюзии и й помага веднъж завинаги да се прости с наивността си, да израсне и да открие своята сила.

„Сянка и кост” е приятен роман, чете се бързо и леко и ще запълни неусетно някой тих, мързелив следобед. Лий Бардуго разполага с оригинални идеи, симпатични герои и интересен свят, напомнящ за алтернативна Русия от XIX в. Стори ми се обаче, че авторката не е успяла да придаде достатъчно дълбочина на историята си и да се възползва от всички възможности, които Равка предлага. Усетих малка част от нейната магия и се надявам в следващата книга, „Siege and storm”, действието да се разгърне по-смело и да ни покаже повече от тази вселена.