Кръстен ли си? Ако да, защо? Ако не, също защо?
Аз съм кръстена, но чак години по-късно разбрах, че в онзи ден, по време на кръщенето си, съм била пречистена от греховете си и съм приела вярата. Почувствах се някак измамена. Никой не ме беше попитал дали си давам греховете и дали искам да приема вярата. Често се чудя какво ли би било, ако сама бях избрала дали да се посветя в религия и коя да е тя. Такива неща ми се въртят в главата, докато отгръщам „Сидхарта и пътят към нирвана” (изд. Милениум).
Книгата е шестата поред от поредицата „Философия за всеки”. Както и предишните пет – посветени на Сократ, Конфуций, Диоген, Соломон и Сенека, тя цели достъпно да представи част от живота и делото на един от най-великите мислители, стъпвали на тази земя.
Една свещ може да запали хиляди други, без от това животът й да намалее. Щастието не намалява, ако го споделяте.
Уводът е отделен за кратка история на живота на Сидхарта Гаутама и информация за разпространението на будизма. След него следват 44 притчи, в които чрез думите и постъпките на Сидхарта се разкриват принципите на будизма. Дали води беседи с учениците си, или е спрян случайно на улицата от непознат, Буда щедро споделя мъдростта си в тези на пръв поглед обикновени истории, които обаче имат дълбок смисъл.
Заглавията на повечето от тях директно ни подсказват, че Буда иска да ни каже нещо конкретно „За силата на думите”, „За смъртта”, „За мъдростта и пророчествата” и т. н. Сред тези притчи се намират и такива, които вероятно познавате от други източници. Като историята за човека, който забивал пирони във входната врата, когато бил ядосан, или тази за бедняка, който седял върху кутия, пълна със злато, но я държал затворена. Кой е първоизточникът е без значение – важно е на какво ни учи историята.
В третата част на книгата се намира есенцията – мисли и цитати на Буда, изразени с по няколко изречения.
За да зная кога ще стигнеш, трябва първо да видя как вървиш.
Има само едно време, което е от съществено значение – това време е настоящето. Не живейте в миналото, не мечтайте за бъдещето, концентрирайте се изцяло върху настоящия момент!
Част от мъдростта е да предугаждаш бедствията, вместо после да се бориш с последствията от тях.
Макар и кратка, тази книга не се чете на един дъх. Често трябва да спрем, за да помислим, а връщането назад поради неразбиране не е срамно, а дори препоръчително. Доза мъдрост в потока на забързаното ни ежедневие никога не е в повече.
