“Има ли изобщо начин човек да бъде щастлив, когато всичко наоколо ясно сочи към безсмислието на съществуванието?”
Цитат, който провокира размисъл, и може би изобщо не очаквате да откриете в роман със заглавие като “Скарида” (изд. ICU), нали? Или да започна направо от заглавието и да попитам – защо точно скарида? Да, който е чел книгата, знае каква роля играе тя в нея и какво символизира, но защо точно скаридата е избрана като символ?
Твърда черупка, а отвътре мека и крехка – дали това не е метафора за много от героите? На пръв поглед груби, абсурдни, на моменти цинични, а вътрешно всеки от тях търси любов, сигурност, смисъл. И какъв по-добър символ на тази човешка противоречивост от една скарида?
А може би всичко опира до това, че “скарида” е една смешна дума, създаваща предпоставка за лека и хумористична творба, която не трябва да приемаме твърде насериозно. И точно защото заглавието е едва ли не нелепо, кой да предположи, че в съдържанието ще се крият такива дълбоки въпроси, като цитата, с който започнах. Които да те накарат да поставиш под въпрос цялото си съществуване. Едва ли чак дотолкова, че да отидеш на врачка, но и за врачки ще си поговорим след малко.
Димитър Коцев – Шошо е театрален и филмов режисьор, сценарист, продуцент, писател и преводач. За романа му “Скарида” се говори много през последните месеци, но това съвсем не е нова книга – дебютното издание е от 2015 г., а в края на 2024-а, като част от семейството на издателство ICU, творбата излезе повторно на български и за първи път на английски, в превод от Екатерина Петрова. Но макар и на десет години, книгата е все така актуална и засяга по един трагикомичен начин теми от ежедневието в страната ни, които вярвам, дори след още десет години, за съжаление или смях, ще са все така актуални.
И дори първата ви асоциация с името “Скарида” да е дървено барче на плажа някъде по северното Черноморие, ето че говорим за един чудесен български роман. Роман, който няма претенциите да дава важни философски отговори, (нищо, че аз и това си взех от него) но се концентрира върху една увлекателна история с интересни личности.
Представяйки ни съдбите на герои с екзотични имена и още по-екзотични занимания, Шошо ни кани в заплетен свят на врачки, депутати, мафиоти и романтици. И всички случки в този роман звучат почти нереално, а в същото време съответстват на реалността, в която живеем.
Сенчест бизнес, в който са замесени органи на реда, ултратайно общество, за което всички знаят, вечната битка за доказване – дали пред себе си, любимия човек или семейството. Всичко това се случва в “Скарида”, но има и още. Докъде може да стигне рекламата, само и само за да постигне целта си, и трябва ли да имаш скрупули изобщо, ако се стремиш към успех, или е по-добре да ги погребеш? Романът е въртележка от интриги и само една скарида в малък аквариум знае как ще завърши всичко…
Освен, че е успял да засегне толкова много и все злободневни теми от обществено-политическата обстановка, Димитър Коцев го е направил и чрез блестящо изграждане на персонажите в книгата си. Дива Мила например може да бъде всеки млад човек в съвременния свят – талантлив, перспективен, но носещ товара на това да доказва уменията си, недооценени само заради по-краткосрочния си опит на фона на професионалисти, които са от десетилетия в същата сфера на действие.
Бор също е недооценен, но не само от околните, но и от самия себе си. И макар поставени в изцяло различни ситуации, и двамата имат една и съща мисия – да бъдат двигателя на промяната и да докажат своите качества. Имената, разбира се, съвсем не са случайни – нали не си помислихте, че Шошо е решил да ги нарече така, вместо Пенка и Гошо, например, само за да е по-интригуваща анотацията на задната корица на романа? Вдъхновен от Илф и Петров, той се спира на нестандартни имена, които да съдържат и част от характера на персонажите.
Прелиствайки и последната страница на книгата, разсъждавайки върху всичко прочетено, откривам и мотива за независимостта, вплетен по различни начини в историята. Дали това е още една метафора на нашата страна, която уж от повече от сто години е независима, но сякаш не съвсем, или говорим по-скоро на ниво личност, не знам.
В романа най-ярко тази борба се откроява при независимостта на врачките – и може би дори няма значение какво е скритото послание тук, и нещо скрито ли е изобщо – това, което има значение, е, че макар и независимостта да е външно състояние и да не зависи от нас, това, което всеки от нас има и никой не може да му отнеме, е свободата.
И може би се питате какво може да си вземем като поука от един роман, където политиката се крепи не на адекватно взети решения, а на предсказания на врачки, некролозите са най-мощното маркетинг оръжие, а скаридата символизира нещо повече от усещане за лукс на върха на зелената салата в ресторанта. Поуката е, че абсурдите са навсякъде около нас – така е било, така е сега, и по всяка вероятност ще продължи да е така още много време, но това е животът и трябва да го приемем.
Но да приемете абсурдното не означава да свиквате с него – просто помнете, че сме тук за малко, нищо не е на всяка цена и всичко е една идея по-поносимо, когато се посрещне със смях. Или ако трябва да завърша с препратка към едно от рекламните послания на агенцията от книгата – пътят към Рая ни е гарантиран, но от нас зависи да си създадем такъв и на Земята.
Автор: Мария-Никол Косева
Можете да намерите „Скарида“ от Димитър Коцев – Шошо в Ozone.bg.
