В нощния град
в заспалия квартал,
по уличките скитам
и в прозорците надничам.
Случвало ли ви се е да се разхождате рано сутрин или след мръкване, когато хорските прозорци светят? А случвало ли ви се да се питате какво става зад всеки от тях? А да си измисляте разни истории, докато гледате светналите прозорци? За мен това е любимо занимание, затова не е чудно, че „Скрити приказки” (изд. „Милениум“) на Кремена Пенчева ме грабна от първата страница.
Малката книжка с яркочервена корица ме поведе на бавна разходка из пробуждащия се квартал. Разходка с малко думи и красиви илюстрации, като набързо хвърлени погледи към светещите прозорчета на къщите, уличките, двора на училището. Кремена Пенчева е автор на текста, корицата и илюстрациите, а резултатът е малка книжна скъпоценност.
Не съм сигурна, че „Скрити приказки” е само детска книга, независимо от присъствието на приказките в заглавието. Тя е от онези неопределими малки книжки, които могат да се четат и от деца, и от възрастни. Тя няма да ви залее с многословие, поуки или лесно смилаеми мъдрости. Сами ще трябва да решите какво откривате в скритите приказки, зад шарените прозорчета в колоритните илюстрации на твореца. А най-хубавото е, че това всеки път може да е нещо различно в зависимост от настроението на читателя. Децата например могат да дадат воля на въображението си и да доизмислят историите. Възрастните пък могат да си откраднат няколко минути за отпускане, размисъл и мечти.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
