Има няколко така наречени “свещени крави” в управлението на екипите и комуникацията вътре в тях, дори доста. Свъщност, прекалено много, ако трябва да слушаме Бо Фрейзър, Дейвид Бърнстайн и Бил Шуоб. Книгата “Смърт на свещените крави” е техният опит да “прогонят” рутината от ежедневната работа в нашия бизнес и да подшушнат, че трябва да бъдем креативни не само в идеите, които осъществяваме, а и в начина на тяхното създаване.
Предупреждавам, че тази книга все пак става интересна след 30-та страница! Има голяма вероятност дотогава странното и натрапчиво чувство за хумор на авторите да ви е отказало от четенето, но само достигането до някои примери, които може би ще ви накарат да преосмислите начина си на работа, може да се окаже съдбовно.
Какви толкова свещени крави да убием? Да видим: “Толерирайте гаднярите, стига да са талантливи”, “Назначавайте само хора с опит”, “Целта на маркетинга е да продаде продукта”, “Създайте корпоративна култура”, “Клиентът винаги е прав”, “Брандирането е скъпо”… Ох, и аз се уморих. Замислете се обаче колко примери от собствения си опит можете да дадете за случаи, в които тези “свещени крави” са били опровергавани? Ами, това е положението.
А дали не е по-добре да търсим алтернативно решение на проблемите, отколкото да се съсредоточаваме направо в тях? Или пък да толерираме самоинициативата в служителите, вместо да ги заставяме сляпо да следват лидера? Ето такива неща си мислят Фрейзър, Бърнстайн и Шоуб. Е, невинаги са достатъчно убедителни в убиването на кравите, но поне опитват.
Всъщност, “Смърт на свещените крави” е много подходящо четиво за един начинаещ комуникатор да се ориентира в съвременния корпоративен свят, разглеждайки всички тези “не-го-прави” примери.
